Техните страдания, като контактните паразитози например, си ги имаме в различна степен и у нас. Илиева отговаря за трите регистрационни приемателни центъра на територията на София, чийто общ капацитет е около 2000 души. Като биолог тя работи активно с тези хора от 2013 г. Целта е заболяванията да бъдат открити навреме и мигрантите лекувани, за да не пренасят те болестите извън центровете. 

Тя бе категорична, че поне сред мигрантите в столицата досега не е откривана болестта кожна лайшманиоза, за която напоследък заговориха в Харманли. Т.нар. бяла проказа се предизвиква от паразит и Сирия е един от ендемичните (характерните) нейни райони, обясняват специалисти. Затова и не било изключено да има единични заболели и сред мигрантите у нас от тази болест. Тя прави впечатление, защото по кожата се появяват видими рани, които трудно заздравяват. Болестта изисква дълго и специфично лечение в болница, заразна е. Засега не е позната у нас, но в България е разпространена, макар и по-рядко, друга нейна форма - висцерална лайшманиоза, която се предава по кръвен път - чрез комари. Характерна е за районите на Петрич и Сандански, както и на Пазарджик. 

От началото на годината у мигранти в София са открити и лекувани в болници 7 случая на малария. Според Цезаринка Илиева притеснителното при нея е не толкова как протича болестта, а фактът, че тя разширява ареала си и приближава към България Статистиката показва, че у все повече мигранти в София се откриват паразитози - болести, причинявани от паразити, които бежанците носят в организма си от родината. През първите 9 месеца на тази година са изследвани 1485 лица. В 10% от тях са открити различни паразити и хората са лекувани за сметка на българската държава. 

През 2015 г. изследваните са били 1121, от тях опаразитени се оказали 6,76%. Увеличението на откритите паразитни причинители се дължи най-вече на подобрената работа и методика на българските здравни власти, не толкова на увеличение на заболелите, обяснява Илиева. Още повече че заразените с паразити се откриват по-трудно, тъй като с някои изключения болестите при тях не протичат с ярко изразена клинична картина, а тихо. Най-често това са стомашно-чревни инфекции - например глисти. Паразитите живеят у човека и увреждат организма му, без той да усеща и подозира това. Предават се от човек на човек при близък контакт, при лоша хигиена, особено при живот в затворени общности, където върху малка територия има много хора, както е в бежанските центрове. В тях имало и единични случаи на въшки, при които се налага дезинфекция на помещенията и вещите на болните. Най-често от паразитни болести страдат несемейни бежанци на възраст над 16-17 г. 

По-малко са откритите болни деца, тъй като децата бежанци през последните 2 г. са намалели, допълва Цезаринка Илиева. Тя направи изложение по темата на провеждащия се в Стара Загора втори конгрес по превантивна медицина с международно участие. 41 мигранти от Регистрационно-приемателния център (РПЦ) в Харманли, който е към агенцията по бежанците, са имали краста от началото на годината до този момент. Заразата е констатирана при приемането на чужденците, те са били допуснати в центъра, след като са излекувани. Това заявиха директорът на РПЦ Димитър Захариев и шефката на "Надзор на заразните болести" в РЗИ - Хасково, д-р Снежана Иванова. Според общинската съветничка от Харманли Светлана Николова в бежанския лагер върлува непозната у нас тропическа болест. Тя твърди, че това е кожна лайшманиоза, известна още и като тропическа язва, алепска пъпка и др. Николова показала снимки на мигранти от лагера на пловдивския специалист доц. д-р Димитър Вучев, според когото това било бяла проказа.

 "Категорично заявявам, че няма опасност от зараза, няма доказани случаи на лайшманиоза Няма опасност от зарази за жителите на града и работещите в РПЦ", каза Димитър Захариев. Той допълни, че мигрант от лагера бил пратен на специалист в Пловдив със съмнения за бяла проказа, но се оказала друга диагноза. В момента лагерът е обитаван от 3100 мигранти, главно афганистанци, сирийци и иракчани. "Правим всичко възможно да обезпечим здравно РПЦ. Тук работят 4-ма лекари и медицинска сестра", обясни Захариев. 

"В понеделник 6-има души с обриви бяха насочени към специалист в Димитровград, болестта не бе потвърдена", заяви още директорът на РПЦ. "Няма причина да се тревожи обществеността в Харманли, тъй като вземаме необходимите мерки. Хората, които работят тук - около стотина души, ползват предпазни средства. Лично аз не се притеснявам, като се прибирам при семейството си. Ако има риск, няма как да не информираме обществеността", допълни Захариев. Всеки, който постъпва в центъра, минава през първоначален преглед. Ако лекарят се натъкне на нещо притеснително, се правят необходимите изследвания, човекът се насочва към специалист. 

Д-р Снежана Иванова също успокои, че няма опасност за местните. Тя допълни, че не можело да се поставя диагноза по снимки. От РЗИ били издали предписание в началото на месеца и то се спазвало стриктно. Д-р Иванова обясни, че за жителите на града няма риск да прехванат краста от мигрантите. Тази болест не може да бъде пренесена без пряк контакт. Става въпрос за замърсени дрехи или заразяване по полов път. Шефът на лагера пък коментира, че обривите на чужденците са заради лошата хигиена "Това обаче е въпрос на култура и манталитет, категорично няма как да допуснем сериозни заболявания", каза още директорът на лагера в Харманли. Според специалисти кожната лайшманиоза се пренася от пясъчните мухи и папатациеви мушици.

Инкубационният период на бялата проказа е от няколко дни до година, а понякога и повече. Тропическата язва е лечима. "Дайте ни време да изпълним предписанията на здравната инспекция и не раздухвайте ненужна паника", помоли Захариев. Съветничката Светлана Николова заяви, че е недоволна от дадените отговори, и настоя да ѝ бъдат представени здравните журнали. Захариев обаче отвърна, че не е длъжен да прави това. Междувременно дойде и обитател на лагера, който показа обриви по тялото и обясни на развален английски, че ги получил преди дни. 

Единственият дерматолог и венеролог в Харманли д-р Златка Чанкова, която е и управител на местната болница, заяви, че започва седмични прегледи в центъра по молба на служебно назначения семеен лекар на мигрантите д-р Шишманов. 

"Не всяка пъпка е краста и не всяка гнойна инфекция е лайшманиоза. Още повече смятам, че и най-голямото светило в областта на медицината няма как да постави диагноза единствено по снимков материал. Поставянето на една диагноза е комбинация от преки наблюдения и анализ на различни изследвания", коментира д-р Чанкова. "След направените прегледи от мен в РПЦ установих няколко дерматита и кожни раздразнения, които са вследствие на лошите хигиенни навици на обитателите в лагера", заяви кожният лекар. Той добави, че в 30-годишната си практика в Харманли са регистрирани редица случаи на краста, които са успешно излекувани.