Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
Пламен Абровски: Да внасяме безконтролно продукти от Украйна? БАБХ трябва да застане на границата на секундата
Автор: Йоланда Пелова 17:26 / 14.09.2023Коментари (0)672
©
Застрашено ли е селското стопанство на България, политическите решения, гледните точки и възможностите, ще обсъдим в “България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с г-н Пламен Абровски, земеделски експерт. Г-н Абровски е бил депутат от “Има такъв народ" в 45-то, 46-то и 47-то Народно събрание, председател също така на Комисията по земеделие в 46-то и 47-то Народно събрание, съветник на министъра на земеделието по време на служебното правителство на Гълъб Донев (бел.ред. интервюто е проведено на 13 септември 2023 година)

Г-н Абровски, забраната за внос на украинско зърно, което служебния кабинет поиска от ЕК, към момента е нанесла щети на държавата в размер на 146 млн. лв. от невнесено ДДС. До края на годината очакваме, ако се продължи тази забрана, щетите да са около 40 млн. лв. на месец, това заяви преди няколко часа министърът на финансите Асен Василев, относно вноса на украинско зърно. Г-н Абровски, коя ще бъде разумната политика, според вас, в тази ситуация, в която се намира България?

Ще ме прощавате много, но когато г-н Асен Василев говори и борави с цифрите аз не му вярвам. Защото от момента, в който той предложи този бюджет, той е един фокусник, който си играе с цифрите така, както на него му е угодно. Така че дали и колко ще загуби България във фискалния си резерв, или в бюджетно отношение, или по отношение на ДДС, първо ние не знаем дали това е така, защото ние знаем, че той си играе с цифрите както си иска. И понеже е финансов министър, няма кой да го обори, защото всички данни и цифри са при него, първото, което е. Второто, което е, дори и да приемем, че това е така, аз го поставям под съмнение, на фона на целия бюджет от няколко милиарда, 40 милиона или 140 милиона са капка в морето, повярвайте ми. И третото нещо, което е, пак казвам, тази държава трябва да се грижи за своето производство. Колкото пъти държавата се е намесила на свободния пазар, колкото пъти това управление тръгне да взима някакви управленски решения, то е като слон в стъкларски магазин. И точно поради тази причина, аз съм убеден, че тъй като сега в момента разбрах, точката ще бъде гласувана в пленарно заседание утре, първа точка ще бъде.

Така е, да.

Ако утре Народното събрание вземе решение, аз мога да ви гарантирам, че до месец правителството ще падне. Защото земеделските производители, гръбнака на България са изключително културни, изключително трудолюбиви и миролюбиви хора. За да станат те и да отидат на протест,  представете си докъде е стигнало това нещо. Освен това, е хубаво да погледнем нещата и от друга гледна точка. Не може да оставяш всички земеделски производители с впечатлението, че ще направиш нещо, че ще си последователен и 4 дни преди крайния срок да си смениш на 180 градуса позицията, без икономически анализи, без доводи, без абсолютно нищо. Ще ме прощава г-н Кирил Петков, ама не се прави по този начин, казвам него, защото той е вносител на това нещо.

Трябва да имаш анализ, трябва да предупредиш, ти трябва да си дадеш сметка как ще реагира пазарът. Държавата няма право и не трябва да се меси на частния пазар, а в момента държавата прави точно това. Не е редно, разберете, държавата нарушава едни взаимоотношения, които са били много крехки между производители и преработватели. Ако ние нарушим този баланс, ако той в България се наруши, ако едните пострадат за сметка на другите, това ще бъде ужасно, защото много политици казват, че ние субсидираме зърнопроизводството и нямаме добавена стойност. Единствената добавена стойност, която ние имаме е в производството на слънчогледово масло, т.нар. олио. Зърното в България, в голямата си част то не се преработва, то се изнася. Но за олиото, цялата добавена стойност, преработката, данъците, работната ръка остава в България. Години наред зърнопроизводители и преработватели са работили заедно. В един момент държавата се намесва и разрушава целия този баланс, не се прави така.

Какво показаха и доказаха, според вас, изминалите месеци с тази наложена забрана, която има за внос на зърно?

За страната ни те дадоха едно спокойствие на земеделските производители, че продукцията, която те са произвели ще има шанс да бъде закупена на адекватна цена. Защото най-големият проблем в момента е цената. И когато държавата създаде условия пазарът да работи на спокойствие.

Ключове нещо казвате, когато държавата създаде условия.

Защото държавата не може да се намесва, държавата трябва да създава условия, а хората, данъкоплатците трябва да работят. Не случайно ние сме в пазарна икономика, купува-продава, който намери, както намери за добре. Тази забрана частично започна да урегулира тези взаимоотношения. В един прекрасен момент, държавата отново се намесва, като започва да изкривява пазара. Вие ме прекъснахте преди малко, но аз бях тръгнал да ви говоря за преработвателната ни промишленост. Уникалното по отношение на производителите на слънчоглед, които ние имаме, мощностите в България е, че те са собственост на български фирми. Това в останалата част от ЕС почти е изключителна рядкост. В голямата си част маслобойните са собственост на големи корпорации, които дори да работят някъде - изнасят. И затова, когато се търси баланса, затова казвам, че много важна е ролята на този, който взима решенията, много е важна ролята на министъра, на това, което той говори в Министерски съвет. Защото ще ме прощават народните ни избраници, но те утре ще гласуват едно решение, което за мен лично ще бъде противоконституционно.

Защото ако си спомняте в 46-то Народно събрание, когато Народното събрание взе решение, наложи един мораториум за назначаване и т.н., малко по-късно, 6 месеца по-късно Конституционният съд на Република България излезе и каза, че това, което е от компетенциите на Министерския съвет не може да бъде изземвано с решение от страна на Народното събрание. Така че за мен, това нещо, въобще, което е внесено е противоконституционно, но това е една много друга тема. Затова казвам, че е изключително важна ролята на министъра да внесе баланс между едните, между другите, да може да убеди колегите си, да може да излезе и да каже на господин финансовия си министър, “господин финансов министър, ти обричаш цял един сектор". Защото днес гледах много внимателно пресконференцията на земеделските производители, които се появиха в БТА. Проблеми има.

Със сигурност, и то през годините, които са замитани под килима.

И да, то проблема е, че те са замитани отдолу под килима, защото е много лесно да отидеш и да хвърлиш едни пари и да им кажеш “ето ви, аз ви дадох пари, стига толкова" и проблема, процеса да го .заметеш под килима. Не е редно това, ние имаме нужда от хора с визия,нужда от хора с идеи, които да могат да балансират.

Тази сутрин, г-н  Абровски, в друга медия земеделският министър Кирил Вътев обяви, че с него не е обсъждано обаче падането на забраната за внос на зърно от Украйна. И че на този етап предложението не е окончателно, защото тепърва предстои гласуване, както и вие казахте в пленарна зала. Предложението знам е подкрепено от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Вие твърдите, че ПП-ДБ вече са взели обаче политическото си решение и съвсем скоро те ще го официализират. Четох това във ваша публикация в социалните мрежи.

Да, и министъра ще стане курбан.

Курбан?



Курбан. Вижте, първото, което е аз не съм много сигурен, че министъра казва истината, че с него не е разговаряно. Защото малко по-късно, в една друга медия, бяха извадени от водещите на тази медия, беше извадена стенограмата от заседание на Министерски съвет, където това нещо е коментирано. Сега, аз лично, знам от около месец, че г-н Асен Василев е твърдо против тази забрана да остане. И за съжаление, защото аз пак казвам, ще ни застигнат протести. Земеделците не са протестирали от 2012 г., ще ни застигнат такива протести, които първият бушон, който ще изгори, това ще бъде министъра. Защото този човек, между другото, той в момента е поставен в една такава ситуация, той е бил борец знае какво е поза партер. В момента той е в позиция, в която единственото, което може да направи е да вземе страна, защото аз не останах с впечатлението сутринта, че той взе страна.

И ние останахме с такова впечатление.

И в други медии той е казвал: “каквото каже Народното събрание". Ти си министър, ти си човекът, който Народното събрание, хората, които представляват целия български народ са те избрали и са те назначили, за да управляваш цял един сектор, значи ти трябва да се идентифицираш. За мен лично, честното и достойното е този министър да стане и да каже “аз съм ЗА или аз съм ПРОТИВ", ако съм против седиш си, натискаш се и подкрепяш това, което твоето правителство на ПП-ДБ са взели като решение. Ако си ЗА, ставаш и казваш, аз съм със земеделците, аз съм за тях. Ако това нещо утре се гласува, аз си подавам оставката". Това е мъжкото, това е честното и това е достойното за един човек, който би трябвало да се отъждествява със сектора.

Със сектора, в който за 99 дни на управление сглобката, какви приоритети чухме за сектор “Земеделие"?

Никакви, абсолютно никакви. До днешна дата, ние нямаме представа в този сектор какво ще се прави, защо ще се прави това нещо, какво ще постигнем с това нещо. Ние нямаме никаква представа. Аз поне не съм, аз повярвайте ми, имам доста канали по които получавам информация, няма никаква яснота каква политика ще се прави за този сектор. Сега, дали е нарочно, дали е съзнателно, за да не си откриваш картите, дали е, нали аз отказвам да си помисля, че това е от незнание. Но не може ти да не си открит, да излезеш и да кажеш ние ще направим това, това, това. Ние не знаем какво ще се прави.

Неотдавна беше публикуван на сайта на Министерството на земеделието и храните проект “Стратегически цели до 2030 г. от фермата до трапезата", но той срещна критики отново от вас, защо?

Защото аз бях изпълнен с очакване. Един стратегически документ, в който да можем да видим какво ще има. Това беше първият документ, който изведнъж излезе от страна на Министерство на земеделието, и то стратегически трябваше да бъде, концепция до 2023 г.

Нека да кажем, че вие сте работили в Института за агростратегии и иновации, нали така?

Да, който е неправителствена организация. И там съм работил, имам доста богата биография. И отделих 3 часа, горе-долу толкова ми отне, за да прочета целия документ. И аз за мое огромно учудване установих, че вътре творчески е преписвано от аграрен доклад, от докладите на Изпълнителна агенция по околна среда, от всякакъв друг тип стратегически документи е направена една проста компилация. И след това вече към края са извадени едни милиони, милиарди, ще се хвърлят тук, ще се хвърлят там, ангажира се национален бюджет. В смисъл, това се оказа, че е един документ, който ние  просто трябва да направим, за да можем да си оправдаем парите по Плана за възстановяване и устойчивост. А в Плана за възстановяване и устойчивост това е сложено като реформа. Е, повярвайте ми, вътре няма реформа, нямаше нищо. И аз затова си излях, така да се каже, в социалните мрежи своето негодуване от това. Не може ти като ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост да изкараш един такъв документ.

Г-н Абровски, заговорихме и за проблемите, които са замитани под килима през годините, те със сигурност са много. Но земеделците търпят, казахте и вие от 2012 г. не са протестирали масово.

Масово, с големи блокади, изключая това, което беше преди няколко месеца, когато затворихме "Дунав мост", но масово не сме имали голяма стачка. Ако си спомняте 2012 г. беше блокирана цяла София.

Кои проблеми, да кажете сега, са съществените и са замитани под килима и стоят там някъде?

Едно нещо само пропуснахме, за вашите слушатели, като говорим. Защото много хора си мислят, Министерство на земеделието, едни хора там на село... Искам да разберат вашите слушатели мащаба на това мега министерство. Защото когато говорим за това министерство, това е министърът на това министерство, отговаря за зърното, отговаря за всички животни, отговаря за млякото и млечните продукти, отговаря за абсолютно всички растения, отговаря за рибите, отговаря за напоителни системи, отговаря за гората, отговаря за водата, отговаря за храната, отговаря за контрола. Това е огромно нещо. Всичко, което вие, тази вечер като се приберат вашите слушатели, като се приберат и като го сложат на масата, абсолютно всичкото това нещо е в сферата на Министерство на земеделието от - до, всичко. И затова казах преди малко, че е изключително важно, този, който ще бъде министър... А и отделно от това, този човек трябва много добре да си взаимодейства с Брюксел, защото ЕС е хубаво нещо, но ЕС и свободния пазар е едно голямо икономическо бойно поле, където всеки се бори за пазар и всеки се опитва да измести другия, за да може да печели повече.

И затова ви казвам, че този човек, който бъде министър на земеделието, той трябва да бъде зареден с изключително много идеи. Защото когато вземеш едно решение днес, след няколко месеца или след година, то се проявява и тогава се вижда дали то е грешно или не е грешно. И ще ви дам един пример с един изключително наболял проблем, на който никой не обръща внимание. Това са пасищата за българските животновъди. Няма как ти да гледаш животни, ако нямаш пасища. Аз, тогава, когато се занимавах с политика, в района никога няма да забравя в района на Ямбол, съм се виждал с хора, които гледат едни прекрасни крави, в прекрасно състояние, които обаче ги държи в двора си, защото от другата страна започва пасището, което го е взел някой си софиянец, и той няма право да го ползва това пасище. Защо? Заради субсидии. В Монтанския район нагоре, ако тръгнете към Чипровци, има огромни пасища, където животни почти няма. И това са едни процеси, които във времето са неглежирани. И какво се оказа, започнахме да заявяваме пасища само и единствено за субсидиите, създадоха се дупки в законодателството и реално погледнато, истинските животновъди нямат достъп до пасища. Това е много голям проблем, защото ако ние не запазим нашето животновъдство, в скоро време ще ядем продукти само и единствено от сухо мляко, което е престъпление, защото ние имаме освен история, ние имаме и прекрасни дадености.

Така е, безспорно това е факт. Проблем – начертахте този, който е замитан под килима. А други?

О, много са. Значи, като тръгнеш от земеползването, където има брутални проблеми, защото ще ви дам веднага още един конкретен проблем, който трябва…

Може би и обработваема земя като цяло в България, да.

Обработваема – да, да, говоря… Не, аз говоря поначално за земеползване, защото земеползването включа и пасищата.

Да.

Но по отношение на обработваемата земя ще ви дам един пример. Тъй като ние влязохме в частната собственост, тичайки, както се казва, разрушихме си ТКЗС-тата, нямахме окрупняване, нямахме нищо и изведнъж земята започна да се връща, да се разпарчетосва. И когато започнахме ние да произвеждаме, да окрупняваме, се оказа, че ти няма как да открупниш големи парцели, защото нямаш достъп до собствениците и т.н. И в един прекрасен момент беше направена навремето 2009 г., ако не се лъжа, една временна поправка в закона, където се даваше възможност да се формират масиви за ползване, за да можеш ти да правиш голям масив, да го ползваш, да го сееш, да го жънеш, да не прескачаш от имотче на имотче. Това – добре. Обаче, за да се направят тези имоти, за да се преместят, трябва да се сключат споразумения. Това – добре.

Само че сега какво се оказва? Всеки един земеделски производител декларира, че желае да сключи споразумение, обаче в следващия момент, ако не му хареса нещо, той казва "Не, аз няма да го подпиша“ и заради един човек 20-30 земеделски производители страдат, защото всичко отива в реални граници. Това е ясен проблем, който трябва да се реши. Другото нещо, което трябва да се реши – с контрола. Изключително важен е контролът, защото ако утре Народното събрание гласува и ние започнем безконтролно да внасяме, в смисъл безконтролно от митническа гледна точка…

Да.

Да внасяме безконтролно продукти от Украйна, ами ние, Българската агенция по безопасност на храните трябва да застане на границата на секундата, за да ни даде гаранция, че това, което влиза в България, отговаря на стандартите на Европейския съюз. Ние не проверяваме стоките, които идват от Европейския съюз, защото те се произвеждат по едни определени стандарти, но във всички останали държави членки, там се произвежда така, както те си решат.

В случая тук имаме от една страна солидарността към Украйна от България.

Да.

Обаче, от друга страна – нашето собствено производство, селско стопанство. Къде се размива тази граница и политиката се отразява негативно на страната ни?

Ето ви типичен пример за проблем, който е заметен под килим. Тогава, когато Русия стана агресор, тогава, когато блокира първия път Зърната сделка и започнаха чудения какво ще се случи със зърното, накъде ще тръгне, защото каквото и да си говорим, най-големият проблем е със зърното и със слънчогледа, конкретно за България е за слънчогледа.

На един по-късен етап Русия клекна и подписа Зърнената сделка с Турция и започнаха кораби да минават. Никой в нашата държава, никой от водещите политически партии не излезе и не предложи конкретно решение, защото беше ясно, че това нещо ще продължи. Какво направиха сега управляващите – отново старата песен на нов глас. Извадиха едни пари - дайте ще ги дадем на зърнопроизводители. Извинявайте много, обаче сега, в момента, знаете ли какъв е принципът – няма да казвам, но един зърнопроизводител, който аз изключително много уважавам, преди няколко дни беше казал "Ние отиваме на ситуация, в която имаш продукция и какво от това, като нямаш пазар за нея?“. Ние трябваше да започнем да говорим с Европейската комисия, защото тук решението трябваше да бъде общо, ние трябваше да говорим за гаранции, трябваше да говорим за обща търговия, за окрупняване на доставки, за транзит. Защото как да мине украинското зърно сега през България и да стигне долу Гърция? Нашата железопътна система не е подготвена за това нещо, нашият асфалт не е подготвен, нашите пътища не са подготвени за това нещо. Как точно да се случи? Няма как да се случи. По Дунава нагоре с шлепове до Лом? Това е оскъпяване.

Въобще, пъзелът има много липсващи части.

Пъзелът е… Плюс това, съгласете се, че само и единствено с кораби могат да се изнасят големи… Поради тази причина Русия бомбардира всички пристанища, за да не го допусне това нещо, за да направи Европейския съюз слаб. Защото Русия има две неща – зърно и енергоизточници. Чрез енергоизточниците създаде инфлация, вдигна себестойността на зърното – то има връзка, защото основните торове и препарати, изкуствени торове от Русия на база руския газ, вдигнаха цената. Забраниха, вдигнаха допълнително, защото пазарите в началото си помислиха, че ще има недостиг, тръгна да се качва цената, започнаха да купуват земеделските производители торове и препарати на високи… повиши се себестойността. И изведнъж какво се оказа – евтиното украинско зърно дойде и се изкупи от традиционни пазари, каквито България имаше в една Испания, например.

Изобщо, г-н Абровски, установените стандарти у нас за земеделците по-скоро ги възпрепятстват може би, отколкото да им помагат, или?

Не, не ги възпрепятстват. Държа да кажа следното нещо – нашите производители са едни от най-добрите производители в Европейския съюз, може би и в света. Ние произвеждаме по начин, по който много малко държави членки в Европейския съюз могат да се похвалят, че са мислили някога в бъдеще да произвеждат. Ние сме механизирани, ние работим със сертифицирани семена, ние произвеждаме по начин, пак казвам, по който друг не произвежда. Защо? Защото сме конкурентноспособни, при един нормален обаче пазар. Когато държавата се намеси на този пазар – е тогава вече нещата отиват много на лошо, защото ти си инвестирал, ти си теглил кредити, очаквайки, че ще имаш едно правилно развитие на бизнес-плана си за в бъдеще.

В началото на нашия разговор вие предположихте, че може би тази гореща тема ще бъде и в основата на разпадането на т.нар. "сглобка“. Като за финал, да обобщим нашия разговор – и какво от това? Като се разпадне сглобката, какво ще дойде след това?

Aз съм човек оптимист и ние всички трябва да бъдем оптимисти. Ще се надяваме, че ще дойде човек, който ще се справи малко по-добре. Ние винаги трябва да гледаме напред в бъдещето с оптимизъм. Винаги надеждата е тази, която трябва да ни крепи. Нека да се надяваме, че ще дойде някой по-добър, някой с идеи, някой, който наистина го е грижа за сектора.

Вие имахте страхотни идеи. Защо се отказахте от политиката?

Защото се оказа, че имам много романтична представа за нея, нека така да го кажа. А тя въобще не е романтична, политиката. Политиката е изключително груба и грозна. Говоря за Народното събрание – това, което се случва в Народно събрание, е изключително грубо, грозно и брутално. И ако хората наистина имат представа какво се случва в кулоарите, какво наистина стои зад това, което е в Народното събрание, най-вероятно… Хайде да не говоря лоши работи. Нека да завършим с оптимизъм.

Нека да завършим с оптимизъм и че ще бъде по-добре занапред, ако се случат някои неща.

Трябва да се надяваме и да вярваме в бъдещето.

Още по темата: общо новини по темата: 292
16.10.2024 »
12.10.2024 »
10.10.2024 »
10.10.2024 »
09.10.2024 »
08.10.2024 »
предишна страница [ 1/49 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Септември 2023 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Актуални теми
Зима 2024/2025 г.
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
51-ото Народно събрание
Риск от чума по дребните преживни животни
Отношенията София-Скопие
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@ruse24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: