©

Президентът подчерта, че развитието на Европейския Югоизток е стратегическа цел на ЕС и до 2020 г. чрез различни европейски програми в региона ще бъдат инвестирани почти 50 млрд. евро. Във форума участват водещи германски компании, сред които Хипо Ферайнсбанк, Луфтханза Техник, Аурубис, Шарп Електроникс, Холцен и други, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. "Европейският съюз не може повече да разглежда Югоизточна Европа като периферия, а като център на европейската политика и геополитически интерес", категоричен беше Росен Плевнелиев.

По думите на президента от стабилността на Балканите зависи и сигурността на Европа и затова за държавите от региона е стратегически важно да привличат все повече германски инвестиции, като фактор за устойчиво развитие. За последните 10 години преките германски инвестиции в Югоизточна Европа са се увеличили шест пъти, а годишният търговски обмен между Германия и региона се е увеличил три пъти и е нараснал до 53 млрд. евро. "България се превръща в една модерна, отворена, европейска икономика, както и всички останали страни в Югоизточна Европа", заяви още държавният глава.

Според Росен Плевнелиев Балканите днес са пример, че Европа на регионите функционира и открои усилията за по-голяма транспортна и енергийна свързаност, за привличането на големи инвеститори и за създаването на общи за отделните държави икономически клъстери. Развитието на автомобилния сектор в Румъния и Сърбия е в основата на изградената в страната ни индустрия за производство на компоненти и части за автомобилната промишленост. Днес в 80% от автомобилите с щемпел "произведено в Европа" са вградени технически компоненти, произведени в България, припомни в изказването си на форума президентът Плевнелиев. Това постижение на държавите от Югоизточна Европа вече привлича нови инвеститори, а първият китайски производител на автомобили, който реши да се установи в Европа, избра България за да открие своя производствена мощност.

Държавният глава подчерта, че държавите на Балканите са разбрали, че колкото по-добре функционират съществуващите клъстери в областта на банковото, финансовото и застрахователното дело, туризма, информационните и комуникационни технологии, толкова по-бързо ще бъдат привлечени и инвеститори в автомобилната индустрия, селското стопанство, производството на храни и фармацията. "Като президент политически гарантирам амбициозна програма за реформи в моята страна. Докато почти всички говорят за растеж, аз считам, че правилната дума е напредък. Растеж на кредит, растеж за сметка на следващите поколения не е напредък", обърна се президентът Плевнелиев към участниците във форума. Държавният глава подчерта, че 7 години след началото на световната икономическа криза, в някои страни продължава да се говори за растеж, но е постигнат много малък напредък.

"Други страни-членки на ЕС проведоха смели реформи и постигнаха голям напредък. Те създадоха здрави основи и сега могат отново да растат. България и регионът имат здрави основи и ще растат със сигурност. За мен въпросът е не дали, а колко бързо ще растем", заяви президентът. Росен Плевнелиев подчерта, че постигнатото от страната ни не трябва да се омаловажава и доказателство за това са хилядите компании от Германия, които са инвестирали у нас и са постигнали успехи. За последните 10 години търговският обмен на България и Германия се е увеличил седем пъти. "България е сред страните с най-ниски данъци, както и с най-нисък държавен дълг в ЕС. Ние сме единствената европейска страна сред десетте най-добри дестинации за аутсорсинг в света", заяви президентът.

В сферата на информационните и комуникационни технологии България е на трето място в света по брой на сертифицирани специалисти на глава от населението, посочи още президентът. От години водещи световни фирми развиват и печелят от нарастващия потенциал на България и я утвърждават като регионален технологичен център. "Разполагаме и с една динамична екосистема на стартиращи фирми в областта на информационните и комуникационни технологии. София беше обявена за третата най-добра столица в Европа на стартиращи компании след Лондон и Дъблин, със стотици новоосновани фирми годишно", добави Росен Плевнелиев. В изказването си на форума държавният глава подчерта също така, че значението на Балканите като кръстопът между Европа и Азия ще продължи да нараства и икономическите сили осъзнават този голям потенциал. Китай вече обяви началото на амбициозната инициатива "16 + 1" и "Икономическия пояс по Пътя на коприната", което създава предпоставки за икономическа диверсификация в Югоизточна Европа, увеличава търсенето на концесии на пристанища, насърчава модернизацията на железопътните линии и автомагистрали. Росен Плевнелиев беше категоричен, че това налага на държавите от региона да ускорят и енергийната диверсификация и либерализация, което да увеличи сигурността в доставките на енергийни ресурси. Държавният глава определи изграждането на Европейския енергиен съюз като нов двигател на интеграцията в ЕС и региона и подчерта, че цената на природния газ и в Югоизточна Европа скоро трябва да се определя от пазара, а не от политически интереси.

Президентът призова за преустановяване на провеждането на опасната политика на "велики сили" и "сфери на влияние" и особено по отношение на страните от Западните Балкани. "Държавите, които още не са членки на ЕС, трябва ясно да получат европейска перспектива. България подкрепя членството в ЕС на всички съседни страни", подчерта Росен Плевнелиев. Президентът призова Европа да не допуска отстъпление от демократичните ценности заради икономически интереси и подчерта, че европейските държави имат нужда от още по-тясна интеграция, за да устоят на общите предизвикателства. "Множеството кризи, конфликтът в Близкия изток, провалените държави, тероризмът, промените в климата и миграционни потоци, надхвърлят възможностите на отделната държава и изискват общи решения", категоричен беше държавният глава. Росен Плевнелиев подчерта, че всичко, което европейските държави са изградили, е крехко и може лесно да бъде разрушено, ако бъде изоставена общата отговорност за спазването на човешките права и демократичните принципи. "Трябва да имаме ясното съзнание, че мирът, правата на човека, демокрацията и правовата държава стоят над всичко. Без тях е невъзможно и икономическото развитие", заяви още по време на форума в Хамбург държавният глава