С измененията се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г.

Промените в закона целят подобряване на информираността и по-добра защита на потребителите. Те въвеждат подробни изисквания към рекламата, както и към преддоговорната и договорната информация, както и забрана за авансово плащане.

Търговецът няма да има право да изисква и получава от потребителя авансово плащане при тези типове договори. Според закона за авансово плащане се счита и предоставянето на гаранции, блокирането на пари по сметки, изричното признаване на задължения или всяка друга насрещна престация за търговеца или за трето лице.

Преди сключването на някой от четирите вида договори търговецът е длъжен да предостави на потребителя преддоговорна информация безвъзмездно, по ясен и разбираем начин. Това включва изрично предупреждение за правото на отказ от договора, срока за упражняването му и забраната за авансово плащане.

Преддоговорната информация, както и информацията в самия договор трябва да бъде предоставена по избор на потребителя на един от официалните езици на ЕС. Изборът на този език е в зависимост от гражданството на потребителя или местопребиваването му.

Договор за разпределено във времето право на ползване на собственост е договор, сключен за срок по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва един или няколко недвижими имота или друга движима собственост, използвани за настаняване за повече от един период на обитаване. Това не е договор за наем по смисъла на Закона за задълженията и договорите.

Договор за дългосрочни ваканционни продукти е договор, сключен за срок по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва отстъпки или други предимства при настаняване за определен период от време, заедно с или без предоставянето на транспорт или други услуги.