©

На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички.

През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце.

През 80-те диамантената индустрия започва да рекламира и подаряването на бижута по случай Св. Валентин.

С разпространението на Интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща.

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на Свети Трифон. Свети Трифон се счита за пазач на лозята. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по стар стил) или на 1 февруари, когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден.

Празникът носи различни народни наименования. Повсеместно в българските територии той се нарича Трифон Зарезан, но се среща и в други вариантни форми. В Пиротско се нарича "Св. Тривул Зарезой" или само "Зарезоя", в Скопско "Св. Трипун", в Струга го наричат на присмех "Трипун пияницата", а в Източна Тракия (Малгарско) - "Св. Триун". Според народното поверие, колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия лозарски сезон. На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност.

Днес празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване".

След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с "Амин".

След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Източник: в. "Народно дело"