©

За пример от Сдружението дават Германия и Хърватия, където възприетият допустим минимален брой овце-майки в стадо овце от дадена порода за подпомагане е съответно 20 и 10.

В своите мотиви животновъдите посочват, че така заложеният минимален брой за овцете – 50, е бариера пред целите и задачите на развъдните организации за български местни породи, особено тези с рисков статус „застрашени“ или „уязвими“.

Развъдните програми включват практики за поддържане на генетичното разнообразие, поради което за естествено заплождане се използва по-голям брой кочове и пръчове, действащи в малки стада, допълват от Обединени български животновъди.

Любопитното е, че същото предложение със същите мотиви правят и представителите на Аграрен университет – Пловдив. Според тях дори е необходимо прецизиране на самата терминология. Те предлагат изразът „под селекционен контрол“ да се замени с „включени в развъдни програми“, а „застрашени от изчезване биологични и автохтонни породи“ да стане „застрашени от изчезване местни породи“.

Не бива да забравяме обаче, че за опазване на застрашените местни породи се отпускат пари и по мярка 10 "Агроекология и климат". Затова потърсихме гледната точка на друга браншова организация в сектора, която участва в Тематичната работна група за Стратегическия план.

„Схемата за обвързано подпомагане не е свързано с бройка. Там има някакви прагове. Промени ли се за едните, трябва да се промени за всички. Затова ние сме категорично против намаляването на броя допустими за подпомагане овце от местни породи“, кратък и ясен бе коментарът на Симеон Караколев, съпредседател на НОКА.

Следете темата и на cap4us.agri.bg