©

Очакваният са да няма значителни бъдещи съкращения на въглеродните емисии, генерирани от земеделския сектор, до 2030 г. Дори планираните мерки, които все още не са приложени, ще доведат до по-малко от 5% намаляване на въглеродните емисии между 2017 и 2030 г. По план общо въглеродните емисии би трябвало да се редуцират с 18%, но според Европейска агенция за околна среда (ЕАОС) това няма да е достатъчно, за да се изпълни целта за 2030 г., а именно 40% по-малко емисии спрямо 1990 г.

Графиката по-долу показва какви са били въглеродните емисии, генерирани от агросектора, и какви са прогнозите до 2035 г. Данните включват 28 страни членки на ЕС, сред които и Великобритания. Базирани са на преобразуването на всички парникови газове в CO₂ еквивалент (CO₂e), като се използват еквивалентни тегла, указващи приноса им за световното глобално затопляне.



От графиката разбираме, че през периода 1990-1993 г. има силно намаляване на въглеродните емисии – с около 12%. След това са били необходими 20 години за още 12% спад, преди те да тръгнат отново нагоре. Рязкото намаляване от 1990 до 1993 г. се дължи на въвеждането на Директивата за нитратите от 1991 г.

ВИЖТЕ НАЙ-ВАЖНИТЕ НОВИНИ

Според проф. Алън Матюс през последните години редуцирането на въглеродните емисии от селското стопанство в ЕС и планираният техен слаб спад в прогнозите на страните членки повдигат много въпроси.

Знае се, че емисиите не може да бъдат сведени до нула, но тогава каква може да бъде адекватната цел? Може ли да бъдат намалени въглеродните емисии чрез редуциране на дейностите, чрез прилагането на различни земеделски практики или техники? Ако нивото на активност бъде намалено в Европа, какъв ще е ефектът върху световните емисии?

Проф. Матюс поставя под въпрос приноса на земеделската дейност за глобалното затопляне, позовавайки се на различните характеристики на газовете – има такива, които са краткотрайни като метан и дълготрайни като CO₂ и N₂O. Отговорът на този въпрос ще има ключово значение за намаляването на емисиите от отглеждането на преживни животни.

В момента, казва експертът по земеделска политика на ЕС, данните, които се събират от страните членки са непълни, невинаги точни и надеждни. Тъй като целите за намаляване на емисиите стават все по-строги, в интерес на самите държави е да подобрят качеството на докладите си.

Събраната информация е необходима за създаване на най-ефективни начини за намаляване на емисиите, когато се определят стратегическите планове на ОСП.  

Въпреки прогнозираното слабо намаляване на парниковите емисии до 2030 г., много национални фермерски асоциации (например от Дания и Великобритания), както и различни фирми, заети в сектора с производство на храни, обявиха намерението си да постигнат нулево генериране на емисии до 2050 г. Като се има предвид че емисиите от агросектора не могат да бъдат сведени до нула, тези ангажименти предполагат, че селскостопанските емисии ще бъдат компенсирани чрез прехвърляне на емисиите в други сектори например. Политиката на ЕС частично подкрепя подобни инициативи.

ФЕРМЕРИ, ИЗПРАТЕТЕ НИ ВАША НОВИНА

Според проф. Алън Матюс не бива едностранно да се оценяват усилията на земеделския сектор за справяне с климатичните промени, взимайки предвид само съкращаването на емисиите. Трябва да се оцени и приносът им за отстраняването на въглерода от атмосферата. Фокусирането единствено върху емисиите, генерирани от земеделския сектор, е заблуждаващо. Освен това то ще демотивира фермерите, които са натоварени и със задачата да помогнат за стабилизирането на климата, казва експертът по земеделска политика.

В същото време в контекста на по-големи климатични амбиции, разчертани в европейската Зелена сделка и Стратегията „От фермата до трапезата“ и по-строгите цели за 2030 г., има нужда от преразглеждане на споразумението от 2018 г. за емисиите и отстраняването на въглерод.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.



ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Земеделската комисия в Брюксел: Гласуването на ОСП ще е през септември

AgriАнализ на тавана по СЕПП

Земеделската комисия в Брюксел: Гласуването на ОСП ще е през септември