©

Този път ще се влее разкъсвана от война страна с население, почти равно на това на Испания, и територия, по-голяма от всяка друга държава членка.

Ако Украйна стане член на Европейския съюз утре, тя ще получи най-големия дял от 386 милиарда евро фондове на Общата селскостопанска политика (ОСП), които дават пари на страните въз основа на размера на тяхната обработваема земя. 

Земеделските площи в Украйна обхващат по-голяма площ от тази в Италия, а средноголяма ферма обхваща 1000 хектара в сравнение с ферма в ЕС, която управлява средно само 16 хектара.

„Това повече или по-малко би означавало край на Общата селскостопанска политика“, каза преди време Жерар Аро, бивш посланик, заемал постове в ООН, Вашингтон и Израел, пред politico.eu. Той прогнозира, че ще трябва да се направят промени, които ще предизвикат политически конфликт. „Когато говорим за „реформиране“ на ОСП, това обикновено означава да дадем по-малко пари на фермерите“, убеден е политикът. 

Прилагайки настоящите правила към разширен Европейски съюз, Украйна би имала право на 96,5 милиарда евро от Общата селскостопанска политика на ЕС за седем години. Това става ясно от документ, използван от Financial Times. Според него представители на Брюксел са оценили потенциалните финансови последици от включването на Украйна, Молдова, Грузия и шест държави от Западните Балкани. Въпреки че пълното разширяване може да отнеме над десетилетие, ще се наложат сериозни реформи на съществуващите бюджетни разпоредби.

„Всички страни членки ще трябва да плащат повече и да получават по-малко от бюджета на ЕС“, се посочва в съответния документ. Като се вземат предвид деветте нови страни членки, бюджетът на ЕС ще се увеличи с 21% до 1,47 трилиона евро, което се равнява на приблизително 1,4% от брутния национален доход на 36-те страни, изчисляват от Financial Times. Подобен сценарий би наложил поредица от „далечни“ корекции, които биха могли да включват значително увеличение на нетните бюджетни вноски от по-богатите държави, като Германия, Франция и Холандия. Друг възможен ефект би бил намаляването на земеделските субсидии за съществуващите държави членки с около 20%. За това предупреди българските фермери и бившият шеф на ДФ "Земеделие" Васил Грудев.

Украйна ще стане най-големият бенефициент на блока със своите 41,1 милиона хектара земеделска земя, измествайки Франция на второ място. Освен това добавянето на останалите осем държави би натоварило бюджета на ОСП с общо 29,9 милиарда евро. 

Бюджетът на ОСП по настоящия седемгодишен план за ОСП (2021-2027) е 378,5 милиарда евро, което е 31% от общия бюджет на ЕС. Основният проблем, свързан с присъединяването на Украйна, е, че приблизително 75% от текущите земеделски субсидии са предвидени като директни плащания, изплащани на хектар. 

Според данни на Евростат средната обработваема площ на украинските ферми е приблизително 485 хектара. Това е 16 пъти повече отколкото във Франция (30 хектара) и 60 пъти повече отколкото в Полша (8 хектара). 

Сегашната ОСП вече включва система за преразпределение на плащанията, която ограничава директните плащания за големи стопанства, така че по-малките да могат да се възползват, но това едва ли ще бъде достатъчно, за да смекчи въздействието от присъединяването към ЕС и, следователно, получаването на достъп до субсидии от такъв гигант в селскостопанския сектор като Украйна. 

Следващият инструмент е т.нар външна конвергенция, която де факто създава изкуствени неравенства между бенефициентите на ОСП, свързани със страната, в която живеят и управляват своя бизнес. Например подкрепата, която получават фермерите в Източна Европа, е по-ниска от средната за ЕС. 

Украинските политици отсега подготвят почвата за новата ситуация, така че да се минимизира рискът Киев да получи по-малко средства.

Според  заместник-министъра на икономиката и търговски представител на Украйна в Брюксел - Тарас Качка, преди да се определят конкретни суми, трябва да се вземат предвид целите на ОСП. Разменната монета на Украйна може би е, че тя е един от основните износители на зърно в света и значително допринася за глобалната продоволствена сигурност.

Украинската продоволствена система и украинските хранителни доставки могат да улеснят постигането на целите на Европейския съюз по отношение на климата, но също така да допринесат за продоволствената сигурност и да увеличат рентабилността на селското стопанство в ЕС, смята Качка.  

Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg