ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Проучване: Мая Манолова първа по одобрение, следват я Борисов и Трифонов | ||||||
| ||||||
Мобилизацията на гласоподавателите обаче логично зависи и от фактори, които могат да ни помогнат да разберем измерената директна подкрепа за една или друга политическа сила. Доверието в институциите от една страна, и това в заявилите се политически лидери, от друга, също са значим фактор при вземането на решение по какъв начин ще бъде маркирана интегралната бюлетина в началото на месец април от страна на избирателите, показва проучване на АФИС. Ето и целият им текст: Нека разгледаме последователно именно тези две променливи: 1) до каква степен пълнолетните българи имат доверие в ключови за страната ни институции и власти, и 2) доколко съгражданите ни вярват на политическите лидери на основните партии и коалиции. Задаването на стандартен въпрос за наличие на доверие с проста затворена скала на отговори "да“, "не“, "нямам мнение“ ни показва няколко любопитни неща. Към момента няма институция, чието доверие да надвишава недоверието. Единственото изключение, от всички власти и институции, които АФИС проверява в националните си изследвания, е Европейският съюз (47% отговорили с "Да“ и 36% – с "Не“ на директния въпрос). Друга уговорка можем да направим за доверието към институцията на президента, която към момента е на нулева кота, с лек превес на недоверието (42% заявяват, че му имат доверие, докато 43 на сто – че му нямат). Една от отчетливите разлики между двете е, че докато ЕС запазва относително стабилно степента на доверие (между 45 и 50% за последните няколко години), то президентът търпи значима загуба, особено от средата на 2020 г. насам (преди този период президентът се е ползвал от доверието на повече от 50 на сто от пълнолетните българи, като до началото на миналата година, този дял е достигал близо 60%). Очевидната причини за тази динамика в доверието към "Дондуков“ 2 е изостреният конфликт между Румен Радев и премиера Борисов. На следващо място, в низходящ ред картината изглежда така: медиите и органите на местната власт изглеждат малко по-близки до хората. Въпреки превеса на недоверие, отговорилите с "Да“ са значителен дял от запитаните. Респективно това са 34% за медиите и 37% за местната власт. Редно е да отбележим, че през последната години наблюдаваме занижаване на споменатите относителни дялове – до преди 2-3 години имащите доверие в медиите и местната власт бяха стабилно около или над 40 процентния дял. Стигаме до държавните власти. За периода на последния кабинет на Бойко Борисов законодателната и изпълнителната власт се ползват с доверието на по-малко от една четвърт от пълнолетното население. Въпреки по-високите дялове (около 30%) в началото на своя мандат, през последните 2 години правителството се радва на оскъдно доверие, което се генерира преди всичко от симпатизантите на управляващите ГЕРБ и в много по-малка степен от тези на националистическите формации. Народното събрание, което през последните години традиционно функционира в режим на ниско обществено доверие, повтаря гореописания алгоритъм, но с една разлика – от самото начало на този парламент, доверието е било в порядъка на 20-23 на сто – т.е. законодателна власт с ниска обществена легитимност. С други думи, в навечерието на предстоящата предизборна кампания, основните държавни институции са с минимален резерв на обществена подкрепа и съмнителна легитимност в очите на избирателите. А това едва ли би довело до повишена избирателна активност или извънреден интерес към предстоящия вот. Нека да погледнем и към лидерите и лицата, които най-често ще се опитват да комуникират политическите послания на своите партии и коалиции. Без да е изненадващо, ситуацията с лидерите до голяма степен повтаря тази с институциите. С една разлика – нито един от политическите лидери и най-разпознаваеми лица не успява да генерира повече доверие, отколкото недоверие. Дори и най-позитивните оценки са далеч от нулата на интегралния рейтинг. Мая Малова е първа с 26,2%, показват данните, следвана от Бойко Борисов с 25,5%, на трето място е Слави Трифонов с 24 на сто. Класацията продължава с Корнелия Нинова с 23%, Красимир Каракачанов с 16%, Христо Иванов с 13,1%, Мустафа Карадайъ с 11,4%, Веселин Марешки с 11,2%, Валери Симеонов с 6,8% и Волен Сидеров с 5,3 на сто доверие. Нито един политически лидер или председател на партия или коалиция не може да се похвали с прогресивно нарастване на общественото доверие и подкрепа през последните няколко години, или дори с моментен позитивен баланс. Тъкмо обратното: наблюдаваме загуба на доверие, последвано от стабилизиране на дялове, надвишаващи в различна степен подкрепата за тяхната политическа сила. Сиреч, основните политически физиономии на тези избори са без кредит на доверие в погледа на общественото мнение. Въпреки новите формации на терена, които по всяка вероятност биха прескочили четири процентния праг, и наличието на твърди ядра при старите партии, общественото настроение е умерено песимистично. Съчетано с рисковете, които носи пандемията и възможността за фрагментиран парламент, е много вероятно в началото на месец април да наблюдаваме по-скоро ниска избирателна активност. И още нещо, "новите лица“ едва ли ще изпълнят ролята на "нови месии“. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 2611 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/436 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 23.02.2021 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
