От ведомството бяха категорични, че няма пречки през закон да се променя и кодекс.

 
Така, с новите текстове изцяло се премахва институтът на "запрещението", под който според сегашните правила се поставят хората, които поради "слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи". Заедно с това с преходните разпоредби от Изборния кодекс навсякъде се заличава забраната за гласуване на поставени под запрещение хора, без да се дописват каквито и да било други ограничения пред психично болните да пускат бюлетина. В момента тези лица се вписват в така наречените "забранителни списъци" заедно с излежаващите присъда затворници. 

Предложените промени обаче ще извадят от тази графа около 7000 души, които сега са под запрещение, уточниха от Министерството на правосъдието.

Промените се правели в отговор на куп международни конвенции и правила, според които хората с увреждания трябва да се третират като дееспособни, а не да им се отнемат правата. Такава например била Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която България ратифицира още през 2012 година, но години наред законодателството не се синхронизирало с нея. В документа изрично се задължават държавите да признават правоспособността и дееспособността на хората с увреждания наравно с всички останали във всички сфери на живота.

Наред с това в мотивите към законопроекта от Министерството на правосъдието подчертават и двете присъди срещу България на Европейския съд по правата на човека точно заради нарушени права и свободи на поставени под запрещение. 

Припомнят още, че сегашните норми са писани през далечната 1949 година, когато доминиращата правна и идеологическа доктрина е повелявала лицата, страдащи от психически увреждания и интелектуални затруднения, да бъдат държани изолирани от обществото и да бъдат лишени от основни граждански и политически права. 

"Необходимо е регламентацията на българското лично право да е съобразена с изискванията за модерно законодателство, съответстващо на етапа на развитие на обществото, на новите принципи и обществени и етични норми", пише още в мотивите към текстовете.

Затова в новия законопроект ограничаването на права със запрещение се замества от нови форми - на подкрепено или съвместно вземане на решения.

Според него човек с умствена изостаналост, психична болест или деменция, който изпитва сериозни затруднения да упражнява самостоятелно правата си, ще има свой "подкрепящ", определен от съда. Отношенията ще се регулират допълнително и с договор и декларации, като съдействието ще се оказва безвъзмездно.

"Вземането на решения винаги се основава на личния избор на подкрепения", изрично пише в законопроекта. Така, психичноболният може да получи съдействие, консултация и разяснения за ефекта от начина си на гласуване например, но последната дума ще си бъде негова.

Предвижда се поради цялостната реорганизация на обществени отношения, свързани с премахването на института на запрещението, новият закон да влезе в сила година след обнародването му в Държавен вестник.

Освен това институт на запрещението е записан и в Конституцията като изрична забрана за гласуване. При премахването му обаче той ще трябва да отпадне и от списъка с пречки в основния закон за влизане в Народното събрание като депутат.

Наред с куп други права, които психично болните ще получат с отмяната на запрещението, те вече ще могат да сключват и брак. Това е записано като изрична поправка в Семейния кодекс през проекта на Министерството на правосъдието за нов Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. С промените отпада забраната за минаване под венчилото на хора, поставени под запрещение или за които е установено, че страдат от душевна болест или слабоумие. В момента за сключването на брак се изисква специален документ от мераклиите да надянат халката, че са психически стабилни и не се водят на отчет.

С отпадането на забраната обаче се разписва механизъм за консултиране на психично болните, преди да встъпят в брак. Те трябва да бъдат предварително информирани "по подходящ начин" за евентуалните последици от желанията им. Същите сведения трябва да получи и партньорът, с който предстои да се сключи бракът. Тази процедура пък ще трябва да се осигури от кмета на съответната община.