©

 

Стопанството на Цветков е включено в 3-годишна Съветническа програма на Асоциацията на българските нотилъри по проект за регенеративното земеделие, съвместно с Европейския институт за иновации и технологии EIT Food.

Г-н Цветков, представете себе си и стопанството си.

Веселин Цветков на 65 години, вече млад пенсионер. През 1987 г. спечелих конкурс в МЕИ за докторантура в Германия (тогава Източна Германия) и завърших докторат точно по време на събитията през 1990 г. Понеже вече имах семейство там - съпруга и дете - останах. Близо 15 години работих и живях в Германия. За съжаление жена ми почина, аз никога не съм подавал документи да ставам немски гражданин - винаги си знаех, че един ден ще се върна в България. Тогава дойде моментът да се върна. Бях чел доста за биологичното земеделие, търсейки алтернативни дейности да се ангажирам, и след като навърших 50 години през 2008 г., реших да се занимавам с биоземеделие. Съвсем случайно се оказах в едно безлюдно село в Сакар планина, където не се работеше дори 1 кв.м. земя. Реших да се установя там и да създам стопанство.

Това решение идва точно в зората на биоземеделието…

С други съмишленици от цяла България - 23-ма души през 2009 г. основахме Българска асоциация Биопродукти. Оттогава се занимавам с биоземеделие - първоначално само с трайни насаждения - бадеми. Заварих стари насаждения, които аз облагородих, рекултивирах. След това създадох и нови и постепенно привлякох и други производители. За щастие, сега в цялото землище се работят само биологични култури. Самият терен обаче е планински и полупланински, площите са малки и се работят трудно. Няма ги класическите големи ниви. Най-големите парцели са по 15 - 20 дка. 

Какви други култури отглеждате, освен бадеми и колко е голямо стопанството?

С времето пазарът ни принуди да се диверсифицираме (разнообразим - бел.авт.) и в трайните насаждения развих насаждения от кайсии и сливи. От зеленчуковите култури първоначално започнах с лук и спанак, а през последните години - и пъпеши. Към момента стопанството ми е около 1000 дка.

Как обърнахте поглед към регенеративното земеделие?

Изискването на методите на биоземеделието - да се подобри състоянието на почвата изискват преходен период на изчистване на почвата преди сертификация за биопроизводство. При трайните насаждения е ясно, че се отглеждат на едно и също място, но при зеленчуците се изисква диверсификация на културите чрез сеитбооборот. 

Тъй като площите са малко, специално при пъпешите, разработих за себе си технология - на 1/3 част от парцела отглеждам пъпеши, останалата оставям да почива за следващата година. Така без да знам, съм приложил Strip-till технологията (ивичеста сеитба), за която разбрах, че съществува през 2020 г. По този начин създадох вътрешен сеитбооборот в самия парцел. Това отговаря на изискванията на Регламента за биопроизводство.

От медиите случайно научих за тази идея, която се разработва от Асоциацията на нотилърите в България и техните обучения. Заинтересувах се много от проблематиката за възстановяване на почвения потенциал и проявих интерес. Бях избран като една от шестте български фирми, включени в 3-годишна Съветническа програма на АБНТ. По този начин започна работата ми с асоциацията и посещенията във фермата от техния експерт Петя Иванова. Част от дейностите са свързани с вземане на почвени проби и бях много доволен, че при първото пробовземане анализите показаха отлични резултати. Спазвайки съветите на Петя, съм редуцирал доста обработките на почвата. 

Какви обработки на почвата правите?

За възстановяване на почвеното плодородие е добре да няма никакви обработки, но при зеленчуковите култури се налагат някои междинни такива. Аз се интересувам и следя, но все още няма произведена техника, която директно да засява семена за зеленчуци и да създава около тях среда за развитието на зеленчуковата култура.

Затова се налага минимална почвена обработка и ние я провеждаме през пролетта - преди да се засеят зеленчуците. През есенния и зимния период площите презимуват с покривни култури. Но и преди да познавам принципите на Регенеративното земеделие, през годините съм прилагал тази практика. 

Какви покривни култури прилагате?

Там където почвата не е обработена, са типичните за региона самосевни тревни смески. Там, където почвата е обработена, остава растителният остатък от основната култура - например леторастите при пъпешите и съпътстващата плевелна растителност. 

Беше ми много интерсено, когато миналата година ни запознаха с новата ОСП и конкретно с изискванията за Добра екологична и земеделска практика (ДЗЕС-ове) и задържането на покривни култури до 15 февруари при наклонените терени, както са при нас. Така че без да искаме и изпълнявайки принципите на регенеративното земеделие, изпреварваме изискванията на Европа по новата ОСП. Така или иначе до края на март не обработваме по никакъв начин тези площи!

В началото на април, когато се повишат температурите, правим една плитка обработка на ширина от около 60-70 см., където ще бъде засято растението.

С каква сеялка работите?

Имаме прецизна сеялка за директна сеитба, но тя е за подготвени площи. Не е тип no-till сеялка, която има допълнителните приспособления за засяване на зърнени култури.

 



Има ли спад в добивите при прехода към минимални обработки?

Добивите не са се влошили! Като биопроизовдител, който не използва конвенционални препарати и торове, и добивите са по-ниски с 50% от конвенционалните. Но все пак ние получаваме компенсации по различните програми за биопроизводство.

С пазара как стои въпросът при Вас?

Пазарът за съжаление не е достатъчно отворен към биологичните продукти и поне за нашия регион няма по-висока цена. Аз лично продавам чрез мой приятел и колега от нашата асоциация. Той има ферма за зеленчуци край София и продава на Фермерския пазар пред Земеделското министерство. Продавал съм и чрез други фирми - за биомагазини.

Само за българския пазар?

Да, ние сме много малки за външния пазар. Аз като член на БАБ съм посещавал най-голямото изложение за биохрани Biofach в Нюрнберг и там видях, че сме много малки за мащабите на Европа.

А директни продажби?

Тенденцията е да се търсят директните продажби. В нашия региона вече има доста биопроизводители и започваме да постигаме и директни продажби. 

Сега с преработката на Плана за развитие на биоземеделието в България до 2030 г., се надяваме да се въведат някои положителни елементи като държавна регулация - в обществените заведения за хранене (училищни столове, детски градини, болнични заведения) да се въведе дори минимален лимит за предлагане на храна с биологичен статус (по примера на много други държави). Но това е дълъг път.

Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg