©

Планът ще го напишем, ще вземем най-доброто от Европа, ще го вкараме вътре, но е важно след това то да се изпълни.

Още през 2006 г. бяхме поставили за цел 8% от земята да е биологична, като тогава нямаше никакви субсидии, нищо не беше започнало. Имаше по САПАРД една малка мярка, сигурно към 100 човека кандидатстваха. И ето минахме през многото пари, през задавянето с пари, през слагането на тавани, намаляващи плащания, за да се озовем 15-16 години по-късно отново в някаква изходна позиция, където пак и наново трябва да си говорим”, каза д-р Апостолов, но добави това, че в момента ситуацията е много по-различна от тази през 2006 г. - вече хората знаят какво е това биологично производство.

Амбициите са нещо чудесно. Въпросът е да се измисли план, който не просто да бъде разписан, а да работи и да се изпълнява. Срещат ли подкрепа обаче производителите?

“Има някакво желание да се направи, така че да е работещо. Аз също предложих да изберем 2-3 приоритета, за да е фокусирана програмата. Важното в случая е, че ако се отпуши пазара на биопродукти, нашата надежда е, че все повече хора ще започнат да произвеждат и да се сертифицират. Но не водени само от интереса да вземат едни субсидии на хектар, а за да произведе наистина нещо, което да достигне до най-важните - до децата. Оттам трябва да се започне. 

Най-важното е да има информация. Ние говорим за детски градини, но никъде няма информация въпросните детски кухни какви количества например лук, картофи, моркови, ориз, брашно и т.н употребяват годишно. Както и с какъв произход са тези продукти, тъй като те може да са внос. Досега ни промиваха мозъците, че тъй като сме в ЕС не можем да слагаме ограничение на продуктите. Напротив - можем! Дори ЕК ясно е написала, че се стимулира консумацията на местните продукти. Ясно е защо, но в повечето случаи и общини, и министерства, и други агенции, които възлагат обществени поръчки, обикновено избират най-ниската цена. Съответно ето какво се случва - имаме произведено нещо, но няма къде да го продадем. А в същото време се зареждат с държавни, наши, пари вносни продукти, което е безумно.

Ако нещата се приемат по начина, по който предлагаме, ще се отворят много възможности. Държавата, като институция, която оперира с нашите пари, трябва да си застане на мястото. 

Спомням си преди няколко години ходихме по една общинска програма в Италия - в Бергамо и тогава попитах - в нашите програми дават италиански ябълки на децата в училище по схемата Училищен плод. При нас казват, че това е по европейско изискване, тъй като сме членове на ЕС, не можем да слагаме изискване само за местни храни. Тогава директно ме попитаха дали съм луд. При тях е недопустимо да се вземат дори ябълки от южната част и да се реализират в северната, а какво остава те да идват от чужбина. Тогава един от политиците ме попита - “как да обясня на детето в училище, че баща му, който е фермер и произвежда ябълки, не може да ги продаде, докато аз купуват ябълки от чужбина с парите от данъците на баща му? Нали се сещате, че ако това се случи на следващите избори няма да бъде избран”, каза Апостолов.

Положителното в случая е, че има направена организация и амбиция за създаването на работещ план за биологичното земеделие.

Иначе за следващите 5 години за биоземеделие по Втори стълб са предвидени 430 милиона.

“Тези пари ще бъдат изключително и само за първично производство и евентуално някакъв гарантиран бюджет за преработка”, заключи д-р Стоилко Апостолов.

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg