©

В последния момент получих писмо от russ_yo, който каза, че чете блога ми, живее в Пловдив и иска да ме придружава в циганското гето. С него отидохме в ада, след като предварително оставихме колата си в края на района, оставяйки в нея всички документи, часовници, пари и телефони. Всичко - с изключение на фотоапарата.

Някога това е бил обикновен жилищен квартал във втория по големина град в България. Социалистическите домове като кутийки, в действителност са почти идентичен със съветските. Районът е кръстен в чест на генерал Столипин.

Голяма част от руските автомобили добавя прилика с родината.

Но само да свърнете в дворовете и вече няма прилика с Русия. Не можете да си го представите дори в най-големия кошмар.

Ние не останахме незабелязани. Контактът с циганите ни отне около секунда след като влязохме в двора. Всички разговори водеше Руслан, тъй като говореше български език. Той пое удара, докато аз тихо снимах ромите.

Очаквах подобна реакция към нас. Всъщност, има само две възможности: или хората ще ни се радват, или ще ни набият и изгонят. Почти всеки се радваше и позираше с усмивка ... например така реагират на чужденците с камери в азиатските страни като Шри Ланка.

Децата просто трябва да бъдат снимани, при това във всички възможни позиции.

Не знам колко цигани живеят заедно, но всичко е много компактно. Искаш - не искаш, ще общуваш със съседите си и ще взимаш участие в общите тържества. На циганска сватба се носят най-хубавите си дрехи и тогава приликите с идийците става най-силно. Казват, че ромите "са се откъснали" от Индия преди хиляди години и оттогава се скитат по света.

Всекидневните им дрехи също са много ярки и крещящи. Адски кич!

Кратка история на това как всичко това се е случило. Столипиново е бил обикновен район, докато българските власти не са взели решение за социален експеримент още в социалистическите години. Те дали свободни апартаменти в многоетажни блокове за ромите, заедно с българите. Първото нещо, което циганите направили след настаняването си било да напалят огън от паркета на новите квартири.

След падането на социалистическото правителство в България, ромите първи се приобщили към новите правила на пазарната икономика. Те изпочупили и изгорили всички прозорци на стълбищата и продали асансьорите и проводниците на пунктове за вторични суровини. Въобще - постъпили като нормални цигани.

В същото време, разхождайки се из района, видях един напълно нормален живот. Сред ромите има и трудолюбиви хора.

В България има много ромски квартали, но Столипиново е уникален. В пространствата между къщите, които ние използваме за училища, детски градини и магазини, там отдавна са построени частни къщи. Всички от тях са незаконни.

Къщата е знак за успех и просперитет. Затова трябва задължително да има висока ограда и порта.

И в блоковете благосъстоянието трябва да бъде показано. Ако имате кола, паркирате я пред входа. Ако имате пари в гараж, слагат се директно на прозореца.

Хората просто хвърлят боклука си през прозореца и не се притесняват от нищо. Удобно е.

Знаете ли как така ние можехме да ходим свободно из района и да снимаме хора? Всяка секунда идваше някой да ни попита кои сме и къде. Руслан им обясни, че сме дошли да снимаме в каква мръсотия живеят и как българското правителство не се грижи за тях. Беше удар в целта. В своя живот те обвиняват всички освен себе си. И дори се гордеят с това.