©

Икономистите: „По размер на парцелите фуражните култури заедно с постоянно затревените площи заемат второ място в структурата на използваната земеделска площ след зърнените култури."

Произвежданите на тях груби фуражи се реализират пряко за отглеждане на животни – основно едър и дребен рогат добитък. Основните фуражни култури, отглеждани в страната, са люцерна, фуражен грах, царевица за силаж, еспарзета.

В последните години се наблюдава ръст в почти всички площи с фуражни култури – площи, които до 6 години се използват с това предназначение. 

Особено впечатление прави разрастването на площите с бобови култури. Това се дължи от една страна на въведените изисквания за поддържане на екологично насочени площи в стопанствата, а от друга – на субсидирането и схемите за подпомагане на протеинови култури.

Тенденцията се отразява положително както от гледна точка на плодородието на почвата, така и на пазара на предлагане на груби фуражи, като цената на тези фуражи се задържа без сериозни изменения през периода 2007-2017 г.

Средно цените на фуражите за храна на животните се покачват със 17% за разглеждания единадесетгодишен период, докато при грубите сенни фуражи покачването е около 5-8%. Единствено при силажната царевица има увеличение на цените от 0,1 до 0,15 лв./кг.

Люцерната е една от основните бобови култури. Площите с люцерна се увеличават в периода 2007-2017 г. с 50% - от 59 888 хектара на 88 181 хектара, а произведената продукция – със 110%, от 205 081 тона на 432 586 тона.

Ливадите от сено разширяват площите си от 49 871 хектара на 153 792 хектара при увеличение на добивите от 113 864 тона сено на 378 562 тона сено годишно.

Интерес представляват и затревените площи, върху които се осъществява паша или се събира сушено сено. Те се класифицират в три основни групи: постоянно продуктивни ливади, които се косят или се използват за паша, високопланински пасища на височина 1000-1500 метра, и затревени слабопродуктивни площи, които не се косят, но на тях може да пасат животни.

„Тези три групи са от съществено значение за развитие на животновъдството и за запазване на биоразнообразието. Редовното косене или изпасване от животни подобрява състоянието на пасищата и затревените площи и допринася за поддържането им“, отбелязват анализаторите.

След присъединяването на страната ни към ЕС е  отчетен спад на интереса към животновъдния подотрасъл. Заедно с това намаляват и поддържаните ливади и слабопродуктивни затревени площи.

Една много голяма част от затревените площи представляваха всъщност изоставени обработваеми земи. Впоследствие те отново започнаха да се стопанисват и разорават.

Икономистите коментират, че това е свързано със засиления интерес към производството на зърнени и маслодайни култури, които позволяват по-добра възвръщаемост с по-ниски разходи и съответно и получаване на субсидии по схемата за единно плащане на площ. 

Експертите: „Този проблем става все по-остър в равнинните райони, където пасищното животновъдство в по-малките и средни стопанства трудно ще оцелява заради трудностите при намирането на места за пашуване.“

Единствено при високопланинските пасища не се наблюдава намаление в площите, поради ограниченията във възможностите за ползването им, налагани от надморската височина, изискванията, свързани с Натура 2000 и подпомагането, давано на земеделските производители, които стопанисват тези пасища. Тези високопланински пасища са от ключово значение за отглеждането най-вече на овце и кози.

„Предимствата на тези производства са, че изискват много ниски вложения и макар че приходите са сравнително ниски от единица площ, те имат много добро съотношение общи приходи към разходи. Проблемът е, особено при естествените ливади в планинските райони, че изискват наличие на работна сила, което ограничава обхвата на тяхното ползване“, допълват експертите.

Постоянно затревените площи у нас през последните години са около 1,4 млн. хектара, докато площите, които се косят, са не повече от 250 хил. хектара, а поне още толкова са подходящи за това.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.