Втората награда на Петър Гайдаров, получена в Полша, освен 5 000 евро, му дава и шанса да участва в младежки научен семинар в Стокхолм и да присъства на церемонията на връчване на Нобеловите награди.

Дава ли си сметка пловдивският ученик, че много учени по цял свят са работили цял живот и са се надявали да бъдат поканени на тази церемония, без да го дочакат? Да, той осъзнава големия си шанс. 

Не смята, че е най-добрият млад математик на Европа, както вече го провъзгласиха някои медии, защото има реална преценка на тежестта на тази квалификация. Според него, великите математици получават признание след дълъг научен живот и често - не и приживе. Син на филоложка и инженер, младият пловдивчанин има доста ясна идея какво му предстои. 

Ще завърши образование в престижен американски или западноевропейски университет, а след това ще се завърне да работи у нас. Поне това е в плана му преди абитуриентския бал, какво наистина ще стане, ще се разбере с времето.

Петър Гайдаров учи в 12 А клас на Математическата гимназия в Пловдив. В класната стая картината е същата, като в много други български училища. Момчета и момичета в междучасие, някои дописват в тетрадките, други разговарят, трети се закачат. 

Класът обаче не е толкова обикновен, както изглежда. В него учат и две момичета, които на 16 години написаха роман- фентъзи, солидно пловдивско издателство го публикува и им поръча втора част. 

Премиерата предстои съвсем скоро. Тук учи и национален шампион по шах, две певици с международни отличия.. За гимназията класът не е толкова голямо изключение, училището от години образова победители и това го прави желано учебно заведение в града. 

Според директора му д-р Ивайло Старибратов голямото богатство на България е природата и хората и. Най-вече хората. Петър Гайдаров и съучениците му са ярко доказателство, че колкото и бедна да е страната ни, колкото и да се опасяваме ние, възрастните, че тя върви към провал, бъдеще има. 

Особено за талантливите и трудолюбиви деца, които идват със самочувствие и с лекота решават нерешимите задачи, поставени отпреди десетилетия. Или поне показват верния път за тяхното решаване. А може би самите те са верният отговор.