Линейките в София, Варна, Бургас и Пловдив закъснявали с от 30 минути до няколко часа, обяви пък д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Оттам отбелязват, че хора с инсулт или психически разстройства са връзвани за леглата с бинтове, за да създават по-малко грижи за персонала.

"Прочетох този доклад и до голяма степен той отговаря на истината. Определено имаме закъснения, но не с часове", призна директорът на спешната помощ в столицата д-р Георги Гелев. Той обаче категорично отрече да има дискриминация по възрастов принцип.

На 20 ноември 2013 г. в столичния кв. "Люлин" бащата на Валери Наков започва да се задушава. "Баща ми имаше редица заболявания. Започна да се задушава, със сърцето имаше проблеми и се обадихме, но дълго време помощта не идваше и така изгубихме човека", разказва Валери.

"Бях уведомен, че линейката изобщо не е тръгнала, поради това, че всички екипи са заети. И в крайна сметка линейката пристигна час и половина след първото повикване. Междувременно баща ми почина", казва мъжът.

От Министерството на здравеопазването е направена проверка по случая. Според нея по време на първото позвъняване са работили 13 екипа, като през цялото време линейките са били по адреси.

В еленското село Тодювци пенсиониран фелдшер се грижи за жителите на 4 села за своя сметка, а личният му автомобил се ползва като линейка. Христо Захариев е пенсионер. 67-годишният мъж и сега доработва, на граждански договор, при джипи в Елена. "Докторът", както го наричат хората, познава всички поименно и знае болежките им. Посещава ги по график. Фелдшерът е на разположение на пациентите денонощно. Заплатата му е 157 лева. За преглед взима по левче.

Превръща в лекарски кабинет една стая, веднага щом закриват здравната служба. Отдалечените други 3 села здравният работник посещава с личен автомобил и гориво за своя сметка. Със съпругата му - медицинска сестра, отдавна не броят спасените човешки животи.