© Bulfoto

Протестиращите настояват за мораториум върху проучванията и добива, а впоследствие и за пълна забрана, а председателката на Народното събрание Цецка Цачева им го обеща. Парламентарната икономическа комисия се събра в понеделник на извънредно заседание, на което да разгледа три законопроекта в тази посока - на Сергей Станишев, на Волен Сидеров и на Яне Янев.

Вълненията и събитията около добива на шистов газ в България имат две главни интерпретации плюс една трета, чисто екологична.

Първата е, че този добив може да намали енергийната зависимост на България от Русия. Втората е, че поради тази причина руската пета колона в България се активизира и организира протестите, а те се подпомагат тихомълком от политически партии, главно от БСП.

Чисто екологичната версия е естественият страх от замърсяване на природата, влошаване на качеството на околната среда и риск за здравето на хората.

Факт е, че технологията за добив на шистов газ е относително нова, не е още достатъчно експлоатирана и е почти невъзможно да бъде убедително доказано, че не носи рискове. Във всеки случай добивът е абсолютно забранен във Франция, а кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг неотдавна заяви, че градът няма да разреши проучване и добив във вододайната си зона.

Но пък Полша даде пълен картбланш за проучване и добив и там няма такива мащабни протести. Истината е обаче, че този метод на добиване на газ среща сериозна съпротива навсякъде по света, включително и в САЩ, където е измислен и най-широко прилаган.

В българския случай протестите, независимо дали са политически мотивирани или са резултат на екологичен идеализъм, вероятно ще се засилват по една проста причина: пренебрегнат във важен етап беше диалогът. И управляващи, и разработващите компании заложиха единствено на това, че подземните богатства, сиреч нещо, което не трябва да "се оре и да се копа", сами по себе си са достатъчно силен аргумент и пред перспективата да се изкарат "немъчени пари" повечето хора ще си замълчат, още повече, ако това не ги засяга лично.

Това обаче не отчита едни много важни факти.

Първо, доверието между управляващи, които трябва да разрешат концесиите, и управлявани, е сериозно нарушено и това е така не само в България, а и по целия свят. Вече нищо не се приема ей така, на вяра и са нужни много сериозни доказателства за почтени намерения. В случая това беше пропуснато.

Второ, големият бизнес, чиито типични представители са газодобивните компании, може и да е успял в прехвърлянето на тежестите на кризата върху обикновените хора, но дългосрочно ще понесе много повече щети, понеже за мнозина той вече е само егоистичен, алчен и безогледен. И всяко начинание, което в миналото е било приемано като полезно за всички, сега се вижда предимно от грозната му страна. В конкретния случай подозренията на хората са, че печалбите ще са предимно за бизнеса, а за всички останали ще остане отровената вода и природа.

И трето, българската практика при добива на подземни богатства не е доказала, че той е от полза на цялото общество. Приходите от концесионни такси например за 2011 година се оценяват на около 60 милиона лева и по-голямата част от тях отива за контрол и административна дейност.

Затова и сега хората протестират - от страх и заради подозрението, че някой отново иска да ги излъже.