Анализът, който направихме последно по бюджета, особено по директните плащания за България, не е за намаление с 0.7% на средствата за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2021-2027 г., както сочеха прогнозите през месец май. Добрата новина е, че имаме увеличение с около 250 млн. евро. Това каза министър Румен Порожанов за Фермер.БГ, след участието си в работното заседание на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“, което се провежда днес в София. Ротационен домакин на форума е Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). 

 

Браншът чака отговори от министерството за новата ОСП

 

В края на месец май ГД „Земеделие“ на Европейската комисия (ЕК) излезе с предложение за намаление на директните плащания за България с 0.7% в новата ОСП. За старите страни-членки на ЕС понижението ще бъде с 3.9%, а за прибалтийските страни ще има увеличение с 4%. Според анализа на МЗХГ обаче имаме увеличение, а не намаление в бюджета и то е от 5.35% на  5.6%.

 

„Освен това ще се присъединим към държавите (Германия, Франция и др.), които искат да запазят нивото на бюджета за земеделие. Не мога да кажа, запазвайки се това разпределение, дали ще остане относително така, или това ще покрие намалението на по-големите. Нека да си го кажем, защото в момента всички големи имат намаление с 3,9%, които са с над средните нива за плащания.

 

[news]

Другата добра новина, която и вчера дебатирахме е, че намалението на Програмата за селските райони в момента е около 16%. Дава се опция за дофинансиране, ако не се увеличи бюджета, с национални средства и не би следвало да е някаква отрицателна тема, а точно обратното“, обясни Порожанов.

 

Все още тече въпроса и за обвързаното подпомагане и това колко процента да бъде то. 

 

„Нашите искания ще бъдат за процент не по-малък от настоящия, защото иначе това означава намаляване на парите за животновъдство и плодове и зеленчуци. 

 

Разбира се, ако не се преборим за преходна национална помощ, т.е тя да бъде продължена, това означава, че ние ще искаме дори малко по-голям процент за обръзана подкрепа, за да се компенсира отпадането на схемата“, добави той.

 

Спрямо таваните за директните плащания също има противоположни мнения.

 

„Най-малките казват, че трябва да има таван, за да могат тези пари да отидат при тях – чувствителните. Трябва да се има предвид обаче и другото, че едно наливане на пари няма да те направи автоматично конкурентоспособен на пазара. Почти всички страни-членки са на мнение, че таваните трябва да бъдат договорени – всяка държава да си направи анализ и сама да прецени, защото аз 9-ти септември в земеделието не искам да правя.

 

В момента имаме едно изградено земеделие, което има своя гръбнак и ние с подобни тавани, които да обхващат абсолютно всички плащания по директните, означава да спрем плащанията на средните. В момента, променяйки базата върху тавана първо и второ намалението на тавана, означава, че той няма да се намали 3 пъти, а 10 пъти“, разясни Румен Порожанов.

 

Той коментира и статегическия план на България. Оказва се, че все още страната ни не е седнала да го пише.

 

„Не сме седнали да пишем стратегическия план. Първо трябва да се даде драфт и освен това стратегически план се прави на база на регламенти, които трябва да са ясни. Имаме време. Въпросът е в това дали ще приемат регламентите до края на този Европарламент. Ако не се приемат до март 2019 г., след това имаме поне една година да си правим стратегически план, но в тази работна атмосфера на регламентите в момента е безсмислено. Съсредоточени сме в момента върху дебатите за регламентите и позициите ни по тях“, каза министърът.

 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!