©

Валентина Васильонова: Не можеше да продължава да следим за екологичните стандарти и за живота и здравето на животните и да не даваме пет пари за условията, в който се работи в земеделието. 

Според нея COVID ситуацията показа много ясно тази чувствителност и къде са язвите. 

Васильонова обясни за механизмът Секторен социален диалог, който в България не е много популярен, но в Европа е широко известен.  Браншовите организации в сектор “Земеделие” и синдикатите водят този диалог в ежемесечен формат. 

“През месец май 2020 г. беше подписано едно споразумение между социалните партньори за ангажимента и за внимание върху безопасните и здравословни условия за работниците. Този документ изигра роля в идеята за включване на социалната условност в новата ОСП. 

За съжаление България беше от групата държави, чиято позиция не беше за включването на социалната условност. Едва преди двата триалога българската позиция се промени и беше подчертано, че трябва да бъде включена”, посочи Васильонова. 

Възможно ли е социалната условност да изиграе лоша шега на фермерите? 

Какво казва споразумението? В националните законодателства трябва да бъдат имплементирани няколко директиви, свързани с екипировка, условия и мерките за насърчаване на подобряване на безопасните условия на труд. Голяма част от тях вече са включени в нашето трудово законодателство, обърнаха внимание от ФНСЗ. Контролът ще се осъществява от Инспекцията по труда и ДФЗ. 

“Всяка една санкция върви и със стимул. Ако успеем да видим този баланс между стимула и санкциите, ще си направим живота по-добър”, каза Васильонова. 

Тя посочи, че липсата на работна ръка в България е до голяма степен причинена от това, че заплащането на работниците е по-ниско от това в други страни. 

Секунди след приключването на заседанието на ТРГ в разговора се включи и председателят на ФНСЗ - Светла Василева. Тя разказа какво всъщност е коментирано по време на ТРГ по повод социалната условност. 

“Големите арендатори се притесняват повече от санкциите, защото те получават най-много средства от директните плащания”, каза Василева. Тя обърна внимание, че по време на заседанието е изказано мнение за притеснения, че може да бъде санкциониран добросъвестен работодател.

“Попитаха на кого ще я прилагаме тази социална условност, тъй като ние нямаме работна ръка. Естествено бяха изговорени нашите парливи въпроси защо я няма тази работна ръка, кака се плаща, какви са условията на труд и т.н.”, посочи Светла Василева. 

Розопроизводителите са настоявали да се продължи да се използва работната ръка, от хората, които получават социални помощи. 

Предложението на Албена Симеонова от БАБ пък е било да се направи промяна в Кодекса за социалното осигуряване с цел да могат да се запазват работниците през цялата година, а не само сезонно. Това, разбира се, трябва да стане с решение на Парламента. 

Светла Василева: Не разбирам притесненията, тъй като и трите директиви, които залягат в предложението, вече съществуват в нашето законодателство. 

"Не може да си над 20 години работодател и сега да се учудваш на трудово законодателство, на това, че трябва да предоставяш работно облекло, че трябва да направиш инструктаж, когато се използват машини”, коментира представителката на синдикатите. 

От бранша са настояли да има и методика, по която да бъдат проверявани за спазването на социалната условност.

“Знаете, че във втория програмен период над тавана се компенсираха и се  заплащаха разходите за труд и осигуровки. Единствено чрез тези разходи ние успяхме да видим регламентираната работна ръка”, добави Василева. 

От своя страна, председателят на Института за агростратегии и иновации - Светлана Боянова, изтъкна, че е хубаво да се погледне и от друга гледна точка. 

Светлана Боянова: Има едно много важно изречение в текстовете, приети от Европарламента и Съвета на Европа, които все още се редактират. В него се казва, че заради сложността на създаването на една такава система е нужно да стане по начин, по който да се запази автономността и спецификата на страната членка - защото социална условност в Германия може да значи едно, но в България ще е друго.

"Нищо че всички сме по директивите, в които има общи цели за преследване, очевидно и ЕП, и Съвета на Европа са наясно, че всяка държава има специфики”, каза Боянова. 

Според нея е крайно наложително и важно да се въведе ред и яснота какво е браншова организация. В същото време Боянова категорично заяви, че е важно каква е квалификацията и образованието на работниците. Заедно с това науката е тази, която трябва да помага там, където липсата на работната ръка не може да бъде компенсирана по никакъв начин. 

“Смятам, че сме способни да направим доста извратено прилагане на всяко едно добро правило”, каза по време на уебинара Стоилко Апостолов.

Той даде пример с актуален проблем. 

“В момента се сблъскваме с такива случаи с биопроизводители. Седем производители от Бургаско не са си получили парите по мярка 11, защото в Наредбата се записа едно кратичко текстче, което беше уж за борба с фиктивните биопроизводитеи и гласи, че производителят трябва да представи документ за продадена биопродукция. 

От ДФЗ им искат документ за продадено месо, а те нямат кланица. Те имат документ, че са продали телетата в кланица, но Фонда не има го признава и не им плаща. Съответно, папката се затваря и се казва - чакайте уведомително писмо, а знаете кога идват писмата. Адвокатите не могат да обжалват, защото няма нищо писмено - че Фондът ви е спрял парите заради това, че не сте предали документ. В случая примерът със светнатата крушка, незаписана в дневника може да бъде нещо такова. Като не ви плати Фонда и чакате няколко години да си получите парите по СЕПП заради това, че не сте изпълнили социалната условност - тук е дяволът. А хората с опит го знаят.

Стоилко Апостолов: От добри намерения нещо се превръща в рекет и натиск към бранша.

"Едва ли не искат да спазват правилата. Според мен трябва да се внимава именно в прилагането защото има риск това да се случи”, обясни Апостолов. 

С новата ОСП за пръв път се поставя акцент върху условията на труд в земеделието, необходима е добра координация и оперативни решения. Социалната условност ще се прилага от 2025 г., но не се предвижда тя да създава допълнителна административна тежест. Съгласно новото споразумение, земеделските стопани, получаващи директни плащания, ще трябва да гарантират подходящи условия на заетост.

След тригодишни преговори министрите на държавите членки постигнаха политическо съгласие по текстовете на новото законодателство на новата Обща селскостопанска политика за периода 2023- 2027 г. Предстои изчистване на текстовете на трите проекта на регламенти, гласуване в Европейския парламент през октомври и финално приемане от Съвета на министрите. След приемането на регламентите ще се създаде основата за прилагане на принципите на ОСП в България в периода 2023-2027 г.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.