- Бях в близката агенция "Борса имоти". Стана патардия. Всеки тръгна да тича нагоре и да гледа, защото стана нещо. Едната жена в офиса също отиде. Аз видях едно спряло такси. В този момент се отвориха вратите на таксито. Помислих си, че тези в него са блъснали някого. 

Видях и една кола, бързо преминаваща, и си рекох: "Този е ударил някого и бяга". Вдигнах телефона да звънна на 112, планински спасител съм. Директно се обаждам на 112, какъвто и да е инцидентът, колкото и леко да е ударен някой, винаги е хубаво да дойде линейка. 

Отидох там, гледам никой не лежи никъде по тротоара, по пътя. Видях "Ауди", спряло неадекватно по средата. По същия начин зад него бе спряло и таксито. Колите започнаха да ги заобикалят в този момент. На тротоара гледката бе следната - трима се хванали "на хорце".

- Как така "на хорце"?

- Хванали се ръка за ръка. След което аз разбирам, че двамата са братя - Десислав и Иван. Тодор е в средата, третото лице. За мен имаше скандал, когато пристигнах, не съм видял какво е станало преди това.

В скандала се намеси и четвърто лице, което е клиентът на таксито, аз дори и не знам името до момента на това момче. Слезе от таксито в момента, в който аз идвам от "Борса имоти". Първите му думи, които аз чувам, след като дойдох, бяха буквално:

"Пуснете го, бе. Вие знаете ли кой е той?". 

В този момент Десислав разговаряше по телефона. Дали е звънял на 112, дали директно на полицията. Това бяха думите, които се чуха. 

"Полиция да идва по-бързо, ние ще го задържим, докато дойде полиция". По този начин мога да гадая на кого е звънял, защото и 112 препредават. Моят сигнал се препредаде.

В тоя момент скандалът продължава между Иван и клиента. "Пуснете го, бе. Знаете ли кой съм аз?".

Реално погледнато, някакъв малчуган, не повече от 17 - 18 до 19-годишна възраст, на първа визия. Помислих си защо седи и им се репчи. Тук са се сбили, той им създава нов скандал. Като ги гледах, тъкмо се бяха укротили. 

"Знаете ли кой съм аз?", "Какъв си ти, бе?", се отвръща от другата страна. "Ще разбереш кой съм аз, бе?", а като започнаха да "бекат", си рекох: "В това стадо няма да се разберат", с извинение, че точно така си го помислих. 

Тогава за втори път се обадих на 112. Първият ми разговор даде 4 или 5 пъти свободно, свалил съм си явно ръката, защото видях, че имам 8 секунди разговор, но аз не съм разговарял с никого, а не съм натиснал да затворя, просто съм си свалил ръката. Първият разговор ми е 8 секунди. Втори път набрах, на втория сигнал ми се вдигна.

Представих се, че съм Мариан Иванов от Планинска спасителна служба. Поисках патрул, защото има масов скандал пред "Дома на техниката" във Враца.

Попитаха ме отсреща трябва ли ми линейка. Като ги погледнах - единият бе с подуто око, другият - с разбита уста. Тези двамата държаха трети, който държи бокс в ръката. 

Рекох си: "Хайде нека попишат първо в полицията тези двамцата, отколкото да се замотават два часа по болници - някой с някого да се наговаря, после всеки да си навързва някакви филми, да си намира някакви свидетели. Нека първо всички да си попишат, а не са за Спешна помощ, защото една такава линейка ще дойде за разбита уста, в същото време някъде, някой ще има нужда действително от помощ". 

Прецених тази обстановка и аз отказах линейка на 112, тъй като на момчето в средата му беше доста забавно. Сега има една приказка: "За умрял или добро, или нищо, но това беше тогава ситуацията. Той казваше с нетърпение: "Айде да идва тази полиция да види какво ми направихте колата и да видим кой е виновен". Това бе.

- По колата имаше ли нещо?

- Огледалото при шофьорската врата беше провиснало - откачено или счупено от самата стойка. Защото счупено трябва да е на парчета. Ударено е. Имало е удар. Сега всеки започва да криви нещата. 

Дали е блъснат и единият брат се е преметнал през капака, дали са се скарали и някой е ударил огледалото, аз не съм бил там, за да видя как се е стигнало до инцидента с огледалото, както и не съм видял как се е стигнало единият да е първо със затворено, а след минута-две имаше оток на окото. 

Не съм бил там, не мога да говоря за това, което не съм видял. Точно и затова се разграничавам между видял и чул. В тоя момент, този, клиентът на таксито, се "обекваше" с Иван. Всъщност аз впоследствие научих и запомних от нужда имената на братята и на Тодор, клиентът казваше:

"Знаеш ли кой съм аз, кой съм аз?". Единият - другият се изявяваха кой кой е. В този момент затворих на 112 и клиентът на таксито реши, че ще вземе бокса. Сега дали е искал да предпази от следващи наранявания някого, или е искал да го скрие, аз не мога да гадая. 

В този момент Тодор пусна бокса на земята и той го взе, а аз му викнах: "Върни се и остави бокса там, откъдето го взе в краката на тримата, защото в момента всички, които гледаме, сме свидетели и ни забъркваш и нас, а ти се увличаш като съучастник в местопрестъпление. 

Взимаш веществено доказателство, с което е нанесена средна телесна повреда. Това бе, което виждам. Дали е имало, или не е имало сбиване, тези, които са били преди мен, ще кажат. 

Той, както си въртеше бокса на единия пръст, на показалеца на дясната ръка, държа да го подчертая, така се завъртя буквално обратно към мен, ръката му в джоба и "Какъв бокс", вдига си двете ръце - празни. Де факто, в момента на обръщането си го сложи в десния джоб.

В този момент ме попита "Какъв бокс?". Казах му: "Момченце, върни се там, извади бокса от джоба." В долната дреха видимо имаше и в двата джоба предмети. Дали са телефони, дали е било нещо друго в другия джоб, виждаше се ясно, че боксът му бе в джоба. 

"Върни бокса от джоба и го остави там, където го взе." Той се обърна, върна се в таксито и започна да ми вика: "Разкарай се от тука бе". Казаха му: "В момента взимаш веществено доказателство от местопрестъпление. Ставаш автоматично свидетел. Осъзнаваш ли го това нещо?" .

Отговори ми: "Ти ще ми кажеш какво да правя" и се качи в таксито. Аз застанах пред таксито и видях, че шофьорът е вътре първоначално. След секунди таксито запали и му казаха: "Имай късмет да тръгнеш и ме блъскаш и политаш и ти, заедно с него". 

Спря таксито в този момент. Докато се качваше в таксито, пристигна една жена, която аз впоследствие от медиите разбрах, че е майката на Тодор.

- А приятелката на Тодор какво правеше през това време?

- Тя стоеше отстрани и в този момент изчезна. Аз оглеждам на тротоара кой беше. Имаше 4-5 човека максимум и всичкият сеир беше зад автомобилите на паркинга и всеки седеше, гледаше и си снимаше.

Въпросното момиче след това се намеси и разбрах, че тя му е приятелка. В момента, в който падна Тодор, жената, която дойде с червената коса, изобщо не подозирах, че има някаква роднинска връзка с Тодор. 

Тя идва и започва да им крещи и на тримата. Аз в този момент се занимавах с въпросното лице, което взе бокса, и периферно гледах какво се случва отстрани, за да не се сбият отново. В този момент, когато той влезе в таксито и се укротиха там, а аз седях пред него, само чувам: 

"Виж ги бе, виж какво си ги направил. Не писна ли ти само да създаваш проблеми". Точно в този ред на мисли. "Създаваш проблеми, какво си искал, всичко имаш. Сега какво ще правим с тези момчета? Кой ще им плаща?".

Или нещо от този род, или кой ще ги лекува. Репликите в този момент бяха такива. Рекох си, че това е съпругата на единия от двамата и сега мисли за здравословното състояние на тях двамата. Явно си имат не проблеми, а нанесени са им щети. 

Има подуто око, сега, ако се наложи операция на някого, на никого няма да му е приятно да вреди. Това бяха мислите ми в този момент. Помислих си, че тази жена ще разяри отново скандал. В този момент се чу:

 "Какво ма, я виж какво ми направиха огледалото на колата, ма. Айде, като дойде полиция, ще видим кой кой е и кой е виновен.

"Кво, бе, ти за едно огледало ли трябва да създаваш проблеми?" и в този момент, както крещеше, той се свлече. Това беше. Аз не разбрах каква е причината при условие, че той се хили и вика: "Кво ма, виж какво ми направиха огледалото на колата". 

Рекох си - на този не му издържаха нервите. В този мил момент, само как се хилеше и да й отговори "За едно огледало ли си?" Както отвори уста да каже нещо и... се свлече. Това стана 3-4 метра от мен.

Крещеше се и ги чувах повече от ясно. Тъкмо тръгнах и жената извика: "Никой да не го пипа, че той си има здравословни проблеми, той ще се оправи и аз си викам: "Той е епилептик, на тях сами се възстановяват жизнените функции, върнах се отново пред таксито и в този момент тя започна да крещи дали има някой да му помогне: 

"Някой може ли да помогне, той умира" и аз вече трябваше да взимам някакво решение или натам, или да остана пред таксито да не изчезна боксът, защото аз вече имах, така да се изразя, някаква цел - да задържа лицето, което отне бокса. 

В момента той правеше 2-3-4 гърча, опита да се изправи. В един момент се отпусна. Виждам, че идва някой с шише вода, погледът ми се съсредоточи буквално в шишето. Викнах: "Не го мокрете, да не му влезе вода в устата и да се задави" и тъкмо се посегна да го пръснат, се вдигна шишето нагоре и пръските отидоха дори към вратата. 

По лицето му нямаше вода, но аз го обърнах за всеки случай, за да не е попаднала в устата. Той вече се беше отпуснал и само дишаше, забавено, тежко. Поставих го да легне.

- Гълтал ли си е езика?

- Това, което се вижда в многото кадри, е, че аз му бъркам в устата. В момента, в който вече виждам, че има забавено дишане. Не му улавях сърдечна дейност, пулс, артериално налягане на ръцете и на врата.

Никъде аз не открих пулс. Не казвам, че не е имал, но просто е бил толкова слаб, че аз не го улавях на ръката. Може и друг да го улови, но и докторът, като дойде, и той не го улавяше на ръката. 

Следователно му е било много слабо артериалното налягане. Бе неуловим с човешка ръка, с уред, в линейката вече бе включен на апаратура. В болницата вече могат да кажат с какъв пулс е бил. В този момент аз започнах да го преглеждам. 

Дойде Десислав и започна да бърка в устата му, като викаше: "Глътнал си е езика, да го извадя ли?". Аз му рекох: "Ей, човек, ако знаеш какво правиш, ето помогни, ако не - остави да му помогна. Знам какво правя".