Това е вторият летен празник (след Eньовден - празникът на раждането на Св. Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. 

На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките.

Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период - между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. 

Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос. Обредността на Секновение е представена от ред забрани. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и червени плодове. Празникът се нарича и Иван-Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.

И този празник има двойствена ориентация - съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение. 

В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с другите два дни в годината, посветени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - смърт (Секновение, т.е. отсичане главата на светеца).

Православната църква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: "Обсечение", "Св. Йоан с отсечена глава", "Църн св. Йоан". В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в гр. Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.

На същия ден в България се празнува и християнският празник Св. Седмочисленици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и светите братя св. св. Кирил и Методий.