ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Станишев: ЕС не прави достатъчно, за да реши проблема с коронавируса | ||||||
| ||||||
Тези изводи и още предложения за изход от кризата представя в своя анализ за авторитетното европейско издание EUobserver президентът на ПЕС и евродепутат Сергей Станишев. Статията беше публикувана непосредствено преди срещата на финансовитеот Еврозоната, които договориха пакет от мерки за справяне с икономическите и социални последици от разпространението на вируса на обща стойност 540 млрд. евро. Сред тях е и схемата SURE с фонд от 100 млрд. евро за борба с причинената от пандемията безработица, на която Станишев обръща специално внимание в текста и е инициатива на комисарите от ПЕС Паоло Джентилони и Никола Шмит. Президентът на ПЕС посочва три политически риска пред Европа и възможните политически и икономически отговори, за да не рухнат човешки животи и икономиките на страните-членки, а Европа да остане единна и цяла. “Ако политическите мерки за възстановяване на европейската икономика не са достатъчни, доверието в Европа ще загасне завинаги.", предупреждава лидерът на европейските социалисти. “Дори най-силните икономики, с най-голямо производство, няма да се възстановят сами, ако всички техни основни партньори са рухнали. Като държави-членки на ЕС или ще минем през това заедно, или ще потънем една по една.", пише премиерът на България, посрещнал началото на световната икономическа криза 2008-2009 г. Защо Европа трябва да действа мащабно веднага: Пандемията от коронавирус се превърна в безпрецедентен тест за общества, правителства и институции. Тест за солидарността и хуманизма. Но също предизвикателство, а и възможност за политическо лидерство за предприемане на ефикасни политики за защита на човешки животи, за укрепване на здравните системи и не на последно място за спасение на икономиките от колапс, а с това и на работните места на хората и на дохода им. Някои вече твърдят, че ЕС закъсня в реакцията си от медицинска гледна точка за разпространението на COVID. Но не е твърде късно за действия в отговор на икономическите последици. Има надежда, че първата вълна от COVID-19 ще бъда овладяна – колкото по-скоро, толкова по-добре. Но все още е твърде вероятно, че Европа ще се изправи пред нова смъртоносна вълна следващата есен или зима. Докато не бъдат открити ваксина или лекарство, всички ще трябва да живеем в тази нова реалност. Нашите страни, вече усещайки тежките икономически последствия от COVID-19, се нуждаят от незабавна подкрепа. Въпросът с икономическите мерки в отговор на пандемията вече е спешен. Налице са три големи политически риска за ЕС. На първо място, впечатлението, че ЕС не прави достатъчно, за да помогне и да намери общи решения. Това чувство може да засили реториката на анти-европейските сили на континента, които ще обявят Съюза за ирелевантен. Второ, впечатлението за разделения между отделни държави-членки, дори между отделни народи. Ако някоя страна в ЕС се почувства изоставена, това би било последният удар по идеалите за общо благополучие и солидарност, върху които е изградена Европа. Трето, ако политическите мерки за възстановяване на европейската икономика не са достатъчни, доверието в ЕС ще загасне завинаги. Във всяка криза два елемента са ключови за политически отговор – скоростта и мащабът. Затова е от изключителна важност да вземем бързи решения и да приемем Европейски план за възстановяване. Решенията, взети от Европейската комисия, са добро начало – пълна гъвкавост в бюджетните разходи на правителствата, вдигане на ограниченията за държавна помощ в условия на извънредна икономическа ситуация, подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE), както и други мерки. Проблемът сега е дали Европейският съвет, независимо от ситуацията, може да постигне съгласие за посоката на общи, мащабни икономически действия, както и всички мерки, които трябва да ги последват. Този дебат е блокиран в капана на разделенията от предишната икономическа криза – въпросите за "затягане на коланите“ и "взаимното покриване на дълговете“. Пътят отвъд безизходицата е да погледнем спора от различна перспектива. Първо, трябва да осъзнаем, че след внезапното разпространение на вируса, няма да има автоматично връщане към икономическата ситуация отпреди пандемията. По-голямата част от световната икономика е блокирана и симетричният шок вече оказва дълбоко влияние на всички нас. Второ, дори най-силните икономики, с най-голямо производство, няма да се възстановят сами, ако всички техни основни партньори са рухнали. Повече от ясно е – всички страни в ЕС сме в еднакво положение. Това води до заключение, от което няма как да избягаме: подходът трябва да бъде "каквито и мерки да са необходими за възстановяване на европейската икономика, ще бъдат взети“, използвайки известната фраза на Марио Драги. Ако следваме тази логика и действия, не трябва да изключваме предварително нито един икономически инструмент. Максимална мобилизация на европейски средства? Много добре, може да бъде бърз и гъвкав начин да подкрепим правителствата, за да спасят работните места и заплатите на хората. Капитализация на Европейската инвестиционна банка и координиран план с националните насърчителни банки? Прекрасно – този подход може да осигури ликвидност на стотици хиляди малки и средни предприятия, както и средства за оцеляване и спасяване на работни места. Достъп до Европейския механизъм за стабилност и кредитна линия с разширени условия за всички страни, без предварителните условия от миналото? Това би било добре дошло, ако се осигурят достатъчно добри условия за получаване на заеми за извънредни икономически и социални разходи. Дори с тези мерки, неизбежно ще се изправим пред реалността, че икономическата криза става асиметрична. Всички страдаме от последствията от разпространението на COVID-19. В някои страни, икономиките продължават да функционират, но в други на практика са в пълен застой. Тази реалност е не заради вътрешни икономически политики, а в резултат от фазата и дълбочината на извънредната медицинска ситуация. Ако една, две или повече страни са изправени пред риска от икономически колапс и станат жертва на реакции, повлияни от страх, от страна на пазарите как биха оцелели останалите държави след задаващия се ефект на доминото? Дори работещите икономики с нисък държавен дълг ще бъдат застигнати от икономическа нестабилност и евентуалното изчерпване на резервите си. Спешно трябва да разработим краткосрочен, средносрочен и дългосрочен План за възстановяване, който включва всички възможни механизми за осигуряване на сигурност и съживяване на икономиките ни и на обществата ни. Това неизбежно трябва да включва еврооблигации, насочени към намиране на общ отговор на новата безпрецедентна ситуация в мащаб, който ще гарантира икономическото възстановяване на Европа. Като държави-членки на ЕС или ще преживеем тази криза заедно, или ще потънем една по една. Никой няма да бъде пощаден. Днес се намираме в етап от историята, който изисква кураж и мъдрост за намиране на верните решения. Дълг на политическите лидери и институции е да гарантират бъдещето на Европа и благосъстоянието на хората. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 11952 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/1992 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 10.04.2020 г.
0
на 10.04.2020 г.
+2
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Няма да ни се размине, НИМХ потвърди официално прогнозата
10:42 / 27.11.2024
Нов коледен хит, но не е на Марая Кери
16:56 / 27.11.2024
Предстои промяна в големите търговски центрове
12:00 / 27.11.2024
Слави Трифонов се завръща в bTV
13:04 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
