©

Най-голям е делът на сключените договори в сектор „Плодове и зеленчуци”. Почти една трета от сключените договори са за реализация на инвестиционни проекти на млади земеделски стопани, сочат данните.

Тук преобладават проектите, свързани с преработка на селскостопански продукти. Наблюдава се засилен интерес не само от преработвателни предприятия, но и от земеделски стопани, което показва, че стремежът им е да предлагат на пазара продукти с добавена стойност, а не суровини.

Прилагането на подмярката стартира през 2015 г. с постъпването на 2572 заявления. Към 31.12.2018 г. са направени плащания за 27,812 млн. eвро. През 2018 г. е проведен втори прием.

Прилагането на подмярката стартира през 2016 г., това е първият целенасочен прием за малки стопанства в ПРСР 2014-2020. Постъпилите заявления са 3 433, от които към края на 2018 г. със сключени договори са 1925 кандидати. 

Наблюдава се тенденция да нараства броят на подадените заявления по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ – с 5-10%. Делът на заявленията по направление „Контрол на почвената ерозия” се запазва около 32% от всички подадени. Към края на 2018 г. интересът към двете водещи направления почти се изравнява.

Направлението „Биологично растениевъдство” има значителен превес над останалите – почти 75% от заявленията за подпомагане по мярката. До края на 2018 г. няма увеличаване на броя на биологичните оператори или   на размера на площите в система на контрол след рязкото им първоначално нарастване с около 50% след първата кампания. Не се наблюдава и нарастване на видовото разнообразие на биологично отглежданите животни.

Налице е известен спад в размера на заявените площи – от порядъка на 10-12% общо за периода 2015 – 2018г., но се запазва броят на заявления за подпомагане във всяка кампания. Темпът на усвояване на средствата по мярката е равномерен, като годишно участват сходен брой бенефициенти –11 000 – 11 500.

Към 31 декември 2018 г. плащанията по мярката за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. възлизат на 267 525 116 лв.



Анализът продължава с безброй много таблици за поставени цели, индикатори, показатели. Според експертите някои приоритети са изпълнени, други – частично, а трети – никак. Като фактори, които влияят негативно, се посочват промени в политическата среда и стагнацията по отношение на набавянето на собствено финансиране от страна на бенефициентите по ПРСР.

Следете темата и на cap4us.agri.bg