©

В периода 2005-2018 г. доходът от земеделие в България на зает в сектора е средно около 83% от средното заплащане в икономиката. Средният нетен доход на стопанство се повишава, но за 2007-2016 г. той остава по-нисък в сравнение с някои други държави членки на ЕС. 

Стопанствата в България са реализирали най-висок среден доход през 2014 г. – 18 660 лв., главно в резултат на по-големите субсидии в предходната година. След 2014 г. обаче има понижение в нетния доход, като за 2016 г. то е по-чувствително – 13 386 лв. 

Причините за недостатъчните доходи на фермерите са преобладаващата продукция с ниска добавена стойност, по-ниска производителност, екстензивно производство, по-ниска ефективност. 

Според Министерството субсидиите продължават да са важна за доходите на фермите. Съществува тенденция на намаляване на средната норма на рентабилност на земеделските стопанства със и без субсидии, като във втория случай то е в по-голяма степен. 

Анализът на разпределението на подкрепата между бенефициентите за периода 2007-2017 г. показва, че значителни средства отиват при едрите стопанства, а по-малка част – при малките. 

Коефициентът на концентрация на неравномерно разпределената сума, който отчита само субсидиите, които не са равномерно разпределени между бенефициентите, показва, че 75-76% от субсидиите са неравномерно разпределени в периода 2008-2013 г.

През 2014-2020 г. се наблюдава положителна промяна. Въведените промени в директните плащания в настоящия програмен период, със схеми, насочени към конкретни цели и типове стопанства, водят до положителен резултат и увеличаване на дела на равномерно разпределение до 27% за 2017 г.

Въпреки нарастването на средния икономически потенциал на стопанствата в страната обаче, той остава по-нисък спрямо ЕС. 

Причините са преобладаващият дял на дребните и малки стопанства, които не повишават своята конкурентоспособност, отливът от производства с по-висока добавена стойност (екстензивни култури и животновъдство), липсата на организираност. 

Средният икономически потенциал на българските земеделски стопанства е близо 4 пъти по-нисък от средния за ЕС-27. В периода 2013-2016 г. той все пак бележи ръст и достига 18 787 евро. 

Увеличение има при всички групи, като при стопанствата с полски култури този показател достига 48 760 евро. От специализираните стопанства с най-нисък икономически потенциал остават тези с трайни насаждения. Запазва се изключително ниският икономически потенциал на смесените животновъдни стопанства. 

Слабостите на малките стопанства са остаряло оборудване и слаба механизация, недостатъчен оборотен капитал, ниска кредитоспособност, неефективен мащаб на производството, труден пазар. 

Според анализа на министерството преструктурирането и развитието на малките стопанства е забавено поради техните ограничени ресурси. По-ниският им икономически потенциал (2 000 – 8 000 евро) води и до слаб нетен доход. 

Високият дял на вложения труд в малки стопанства е причина за висока трудоемкост на продукцията, неефективно производство и ниски доходи. По-малко е увеличението на дела на вложения труд в стопанствата с размер на ИЗП 10-50 ха, а промяната в стопанствата от 2-10 ха е незначителна. 

В периода 2010-2016 г. стопанствата с полски култури имат значително по-висок икономически потенциал от средния за всички стопанства (18 265 евро стандартна продукция). Това се дължи на факта, че най-едрите стопанства, отглеждащи зърнени култури и слънчоглед, са в тази група. С по-нисък икономически потенциал са стопанствата с трайни насаждения, тревопасни животни и смесено производство. 

От специализираните стопанства с най-нисък икономически потенциал са тези с трайни насаждения, средно 1 885 евро стандартна продукция. От неспециализираните стопанства с най-нисък икономически потенциал са смесените животновъдни стопанства – 1 523 евро стандартна продукция, който е най-ниският размер от всички типове стопанства в страната.

Комбинацията или натрупването на ограничаващи фактори води до неравнопоставеност между земеделските стопани. В стопанствата с планинско земеделие през 2010 г. е произведена 2,2 пъти по-малко брутна продукция в сравнение с всички стопанства. За сравнение през 2013 г. тази разлика е 4,6 пъти, а през 2016 г. – 3,5 пъти). 

Според работната група целият инструментариум следва да се обедини в единна система и да се развие. За да се обезпечи моделът за управление на риска обаче, трябва да се създаде взаимоспомагателен фонд, в който на принципа на споделеното финансиране да се привлекат средства от земеделските стопани, държавата и европейските фондове за земеделие. 

Диверсифицирането на системата за управление на риска пък може да стане чрез финансов принос за премиите по застрахователните схеми. 

Статистиката сочи, че от 2007 г. в страната са идентифицирани около 72,6 хил. ха напоявани площи, а през 2016 г. са регистрирани около 136 хил. ха. Възможности за напояване има в 120 хил. стопанства, или в почти 59% от цялата съвкупност. 

За никого не е тайна, че разпределението на поливните площи не е балансирано. Най-високият дял се пада на дребни стопанства, стопанисващи по-малко от 2 ха. Те са специализирани в отглеждане на зеленчуци и са разположени предимно в Източнобеломорския и Западнобеломорския район. 

Макар средните добиви от зърнени култури, плодове и грозде да имат слабо увеличение след 2007 г., производствените добиви от зеленчуци остават ниски на фона на другите страни от ЕС и в нашия географски регион. 

Видимото нарастване на производителността при плодовете и гроздето се свързват предимно с появата на нови насаждения, които осигуряват по-високи добиви. При зеленчуците обаче липсата на ресурси (включително напояване) и на земеделски практики водят до изоставане. 

По статистически данни добивите от поливни култури надвишават добивите от неполивни култури с 10-50% в зависимост от културата. 

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.