©

Без ясен бюджет по мерките, смисълът от дискусията остава скрит.

Но от своя страна зам.-министърът на земеделието Лозана Василева, цитирана от пресофиса на министерството,  оправда ситуацията така: „Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) представя визията си за широка дискусия, която в по-напреднал етап ще актуализираме и прецизираме в детайл. Идеалният случай за работа е да разполагаме с финални бюджет, законодателство  и регламент за Стратегическия план, но преговорите на ниво ЕС вървят бавно и всяка държава-членка програмира в такава ситуация“. 

Въпреки че се наложи да се прави ново Постановление на министерския съвет, което да поправи старото, така че браншът да може да участва поне с предложения, според съобщението на пресцентъра Лозана Василева е изтъкнала необходимостта от участието на браншовите организации при разработването на мерките в новия програмен период, които да отразяват спецификите и нуждите от подпомагане на българското земеделие. 

“Заместник –министърът подчерта необходимостта от вземане под внимание на научените уроци от прилагането на текущата и предходна програма.

Тематичната работна група дискутира подпомагането на биологичните производители. Целта е да се покрият разликите в допълнителните разходи и пропуснатите приходи при биологичния начин на отглеждане на земеделската продукция, сравнени с конвенционалните методи на производство. Предлага се въвеждане на изискване, при което след изтичане на преходните периоди, ежегодно да се проверява наличието на издадени сертификати за биологична продукция”, обобщават от министерството, без да споменават какво е било мнението на участниците в ТРГ.

Предложението в проекта за мярката „Плащания за природни или други специфични за района ограничения” е продължаването на трите мерки НР1, НР 2 и НР 3.

Предвижда се при заявени постоянно затревени площи (ПЗП) да се предлага диференциран подход за подпомагане според това дали в стопанството на кандидата се отглеждат или не се отглеждат животни. Браншът подкрепи предложената визия на УО по представения проект на мярка, се казва в съобщението. 

Обсъдено е било подпомагането на млади и малки земеделски стопани под формата на грант в случай, че стопанството им е до 20 000 евро СПО. Нещо, за което от бранша определено имаха особено мнение, поне преди срещата. 

“Безвъзмездното плащане ще е в размер на 100% грант, който да бъде достъпен от по-голям брой земеделски стопанства по по-лесен и достъпен начин на кандидатстване. Дискутирано бе стопанствата над този обем да имат възможност за инвестиционна подкрепа, която да послужи за тяхното модернизиране и разрастване.

При подкрепата за инвестиционни дейности в земеделските стопанства Министерството предлага земеделските производители да са били регистрирани най-малко 36 месеца преди кандидатстване. Целта е финансовата помощ да бъде насочена към съществуващи земеделски стопанства, които са натрупали опит и капацитет да изпълнят инвестиционно намерение. Така те ще имат възможност да се развиват, да бъдат устойчиви и да се модернизират”, обобщават от пресцентъра, без този път да уточняват дали тук е имало съгласие в групата.

По отношение на инвестициите за преработка на селскостопански продукти се предлага, кандидатите малки и средни предприятия (МСП) и земеделски стопани също да имат история на своята дейност.

Инвестиции  за  неселскостопански  дейности в селските райони ще бъдат насочени към земеделски стопани и микро предприятията, които са основен източник на растежа и създаването на повече работни места. В обхвата на интервенцията физическите лица са допустими за подпомагане само за инвестиции в неземеделски дейности, които са насочени към развитие на занаяти, става ясно от изнесената информация. 

Дискутирана е била и темата за ключовата роля на финансовите инструменти при подпомагане на селското стопанство.  Предложено бе на обсъждане финансовото подпомагане да бъде допълвано и възможност за комбиниране с кредити, които да бъдат отпускани от Държавен фонд „Земеделие“. Отново не се посочва как браншът е приел тези предложения. 

Не е ясно дали това, което от аграрните организации са представили като позиции ще бъде взето предвид. В крайна сметка Тематичната работна група не взима решения. 

Липсата на прозрачност и дори на елементарен предварителен достъп до документите, дневния ред и онлайн заседанията не се "спасява" от публикуването на протоколите дни  (че и месец - второто заседание е на 8 и 9 септември, а протоколът е публикуван на 9 октомври) след заседанията. Това създава у всички неприсъстващи усещането, че нещо се крие. Хубавата практика на онлайн заседанията на консултативните съвети може да бъде приложена и тук.

В крайна сметка едва ли някоя друга страна членка ще “препише” идеите и “визията”, както я нарече зам.-министърът, защото всяка държава в ЕС следва да прецизира своите мерки според изведените от SWOT-анализа нужди. 

Следете темата и на cap4us.agri.bg