С този текст изключваме този вид животно, който не е доходоносен за земеделието. Другата част от текста е по повод на това кое е правното основание да очертаеш ползвания поземлен фонд", обясни Танева.

По думите й, трябва да изхождаме в следната опора в законодателство - земеделие, което се извършва върху реални граници на земята. "Среден размер 5,5 декара. Само задавам въпрос - какво земеделие ще прави България, ако законодателството създаде условие то да се гледа в реални граници на парцели от размер 5,5 декара и в законодателството има разпоредба полските пътища да са отделени и върху тях да не се работи? 

Първата част от този параграф 13 е единствено прецизиране на процедурата там, където няма съответни решения на общинските и местни власти да има съответен акт на Областна дирекция "Земеделие", за да може в това фактическо състояние правата и на двете страни да са защитени - и общината да си получи прихода, и да има валидно правно основание с оглед заявяването на площи за подпомагане", уточни Танева.

"Втората част от промяната по отношение на селскостопанските пасищни животни, веднага ви казвам защо на практика се предлага тази промяна. Ваша воля е да я отхвърлите. В България основният проблем е недостатъчната осигуреност с такъв поземлен фонд - мери, пасища и ливади на селскостопанските животни. 

Осигуреността в България с такъв фонд на животинска единица е 0,4 хектара при условие, че технологичната норма е минимум 1 хектар на животинска единица", каза още Десислава Танева.