©

С една дума, този анализ показва, че ако министерството реши да наложи таван на плащанията над 100 000 евро и не се приспадат заплати, ще бъдат засегнати само 705 земеделци.

За да не се играе на сляпо обаче, сегашното ръководство е поръчало меренето на пет стратегически групи като икономическа големина на стопанството – много малки, малки, средни, големи и много големи. 

„Без допълнителни анализи по групи и без определенията за петте вида стопанства ние не можем да кажем какво ще е въздействието на тавана върху всяка една от тях. За да излезем с предложение, трябва да го докажем с данни. Работим върху три варианта“, обясни Явор Гечев, а те са:

• Първи вариант: Плосък таван от 100 000 евро;
• Втори вариант: Преразпределителни плащания с намаляване на директните плащания над 60 000 евро: с 25% за транша между 60 000 и 75 000 евро, с 50% за транша между 75 000 и 90 000 евро и с 85 % над 90 000 евро;
• Трети вариант: Комбинация от двата.

По негови думи таванът на плащанията не може да се изкара от общата рамка. Нужно е да се изследват типовете стопанства във всеки отрасъл и то  на база плащането на СЕПП. Тогава ще стане ясно какви пари евентуално биха се освободили при прилагането му.

„Подготвяме различни варианти, които да ви предложим като данни и какъв ефект биха постигнали. Към момента Министерството на земеделието не може да се ангажира с мнение дали да има или да няма таван на директните плащания“, допълни Гечев.

На следващото заседание на Комисията по земеделие другата седмица ще се коментира Стратегическият план на страната. Ще се представи график по отношение на пътна карта и какво трябва да се направи до края на годината, защото до 1 януари България трябва да го входира в ЕК.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg