ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Тодор Тодоров: Прекаленото отразяване на случаите на изчезнали хора води до тяхното зачестяване | ||||||
| ||||||
На пряката ни телефонна линия вече е криминалният психолог Тодор Тодоров. Г-н Тодоров, преди да започнем да говорим по темата за издирваните и изчезнали лица, няма как да не ви попитам за това, което е актуално от последните часове, а именно случаят от последните 24 часа, който шокира хората, с убийството на психолога Иван Владимиров. Как ще коментирате тази трагедия? Ами, че всъщност няма никакво значение каква е професионалната роля на жертвата, защото тези неща се случват доста често в България. Така че проблемът не е в това какъв е той като професия, проблемът е, че това въобще се случва. Съболезнования на роднините, не го познавам лично колегата, но да умре по този начин наистина е ужасно. Абсолютно сте прав за това, че няма значение професията на жертвата, има значение всъщност наистина, че това се случва. Ами да, всеки път е едно и също. Няколко дни има особена възбуда в медийното пространство, след което всичко затихва, до следващия случай. И аз затова неслучайно казах, че реално погледнато, дори и медиите в случая се превърнаха просто в едни статистици, горе-долу почти като МВР, тъй като и МВР много обича да работи със статистически данни и проценти. И какво от това? Ако в края на краищата, в този случай, доколкото разбирам, е имало множество жалби и е ясно, че има някакъв проблем, и доколкото разбирам, жертвата дори го е споделила в публичното пространство, че има такава възможност за развитие – няма значение кой какво е свършил на хартия, важното е какво в случая е свършено наистина, за да не се стигне дотук. А щом се е стигнало, значи не е добре свършено. Да, и значи на практика не е имало предприети действия. Най-вероятно все някой районен инспектор ще извади две-три справки, в които е описал нещо, ама то това не решава проблема. Предстои да видим какво ще покаже разследването, но факт е, че се е случило, и няма как да се промени, така че каквото и след това да коментираме и да кажем, няма да има особено значение. Сега ще преминем към темата, към която така или иначе трябва да си говорим и анонсирах, че ще си говорим, а именно – за изчезналите лица в България, че малко над 100 души са обявени за изчезнали. На какво се дължи тенденцията според вас? Повече ли са случаите или има по-голяма гласност, защото в медийното пространство от началото на тази година са попаднали най-малко 10 случая, което е повече от това, което са отразявали медиите миналата година. Не мога да кажа дали са повече случаите, това хората, които водят тази статистика, трябва да го кажат в сравнение с други години как е. Знам от опит само, че голяма част от безследно изчезналите лица, немалък, хайде да не е голям, но немалка част от тях изчезват не защото са жертва на нещо организирано, тъй като през годините съм слушал и чел какво ли не – хора, отвличани за това, за онова, убивани, не, в повечето случаи става въпрос за съвсем било битови, било от някакъв личен характер взаимоотношения, които довеждат до това един човек да изчезне, независимо дали защото той е предприел някакво действие и след това нещо му се е случило, или защото някой друг нещо е направил с него. Така че не мога да кажа дали са повече в момента, но със сигурност смятам, че медиите им обръщат прекалено голямо внимание. И да ви кажа защо го смятам. Защото едно време, когато стана като мода хората да се самозапалват, тогава няколко пъти предупреждавах, че не е необходимо това да се отразява толкова медийно, защото ще стане като зараза, и то така и стана и доста хора тръгнаха да си решават по този начин проблемите. Така че когато се обръща на един проблем толкова много внимание, това малко или много се отразява на хората, които дори в някакъв абсолютно слаб момент, някаква житейска криза просто правят това, което им е най-познато, това, което са слушали, това, което са видели, и т.н. Смятам, че тези случаи трябва да се отбелязват не като нещо, което е станало много чрезвичайно, а първо органите да могат да си свършат адекватно и акуратно работата, и второ, да не даваме на хора, които са изпаднали в тежко емоционално състояние, похвати, с които да смятат, че могат да си решат проблемите. Т.е. понякога прекаленото отразяване може да бъде и причина за повишаване на ръста на тези случаи. Естествено. Ами вижте, всички казват, че медиите възпитават. Ако това е така, значи… Погледнете какво е съдържанието на медиите в последния примерно един месец и ще разберете те на какво възпитават хората. Дали все пак тази публичност помага по някакъв начин за разкриване на случаите? Видяхме, и в социалните мрежи има много голяма такава. Това, че хората се организират и искат да помогнат, е нещо много хубаво, но когато това не е по някакъв начин консолидирано съответно с органите, които трябва да го вършат, може и да попречи. Аз смятам, че всяка една доброволческа инициатива трябва да бъде все пак обсъдена и до голяма степен ръководена от хората, които се занимават професионално с това, за да може наистина да се свърши допълнително по-голям обем работа, а не да се повтарят едни и същи действия. Да, пък и видяхме и в случая със Сашко от Перник - толкова много спекулации и изобщо различни твърдения, непроверени, кой каквото чул, го казва… Ами именно. То в такъв момент избуяват така да се каже желанията на прекалено много хора да се сдобият със своите 3 минути слава и реално погледнато, това само пречи. Сега искам да ви попитам кога се налага намесата на криминален психолог, когато има изчезнал човек. В общи линии, когато разследващите органи и тези, които съответно се занимават с издирването, преценят, че имат нужда от допълнителна експертна помощ. Преди години, когато имаше по-сериозен проблем с много безследно изчезнали лица в Добрич, направихме един много добър и бих казал успешен екип заедно с местни оперативни работници от "Криминална полиция“ и мисля, че за период от година и половина, доколкото си спомням, от близо 30-те и малко над 30 случая на безследно изчезнали лица намерихме 8. Т.е. като казвам намерихме, естествено те не бяха живи, тъй като те бяха безследно изчезнали от 5, 10, 15 години. Но тогава ни се пращаха делата във връзка с всеки случай, ние с колегите в екипа ги анализирахме, давахме идеи и обсъждахме с колегите от "Криминална полиция“ в Добрич какво и как е добре да се провери допълнително и да се направи. След това пристъпвахме към допълнителна работа и хората, които определяхме по някакъв начин като евентуално имащи малко повече информация във връзка с изчезването на дадения човек, минаваха на полиграфско изследване. По този начин всъщност стигахме до човека, който може да ни каже повече във връзка с изчезването на един човек. Защото когато изчезват хора, които са т.нар. нискорискови жертви, т.е. хора, които не се занимават с престъпна дейност, хора, които средата, в която живеят и функционират, не ги поставя в риск, не работят работа, която да ги поставя в риск, обикновено когато изчезнат тези хора, причината за това е или приятелско, или семейно обкръжение. И ние по този начин, насочвайки се, успяхме от 30-те случая мисля, че бяха 8 тези, в които стигнахме до намирането на изчезналите хора. Така че това е една съвкупност и една съвместна работа и на оперативни, и на криминални психолози, от което могат да се получат добри резултати. Но естествено, винаги е по-добре да се работи по-рано, а не когато са минали години, защото най-малкото, когато са минали години, при свидетелските показания вече по никакъв начин не можеш да разчиташ на някаква точност и коректност, тъй като колкото повече време минава, в спомените на човек има възможност да се намесят странични фактори, така да го кажем. А пък и шансът да бъдат открити живи съответно предполагам е доста по-малък. Когато е изчезнал един човек и го няма няколко години, а пък всъщност е излязъл от вкъщи и не си е взел личен телефон, карта, нищо, то е ясно, че той няма къде да отиде и че нещо се е случило с него. И тогава вече работата е по-експедитивна и се работи основно с близкия кръг, пак казвам, семеен или приятелски. Т.е. точно този пример, който дадохте – в това се състои вашата работа при тези случаи, полиграфски изследвания, анализи, разговор със свидетели. Първата част от работата е аналитичната. Вече тук от известно време разполагаме и с криминален лингвист в екипа, което също много помага, защото това е човекът, който въз основа на едни показания, снети по определен начин, може да извлече допълнителна информация за това какво се е случило. И вече, реално погледнато, след това дали ще се прави полиграфско изследване, дали хората могат да минат, тъй като вече има и по-нова технология от т.нар. детектор на лъжата – това е EyeDetect. Реално погледнато, има различни възможности, за да се стигне до обективната истина и да бъде разрешен случаят. И за финал искам да ви попитам във връзка с това, че казахте, че има и нови технологии – имаме ли у нас достатъчно ресурси, с които да се работи по тези случаи с изчезналите деца? Достатъчно екипи, техника, анализатори. Всъщност за техника не мога да коментирам дали има достатъчно, защото не знам и не следя колко е оборудването и какво е примерно в системата на МВР. Със сигурност не е това, което хората се надяват, че има, като гледат криминалните сериали – не стоят по този начин нещата. Но доста често проблемът за неразрешаването на един случай може да се окаже липсата на достатъчно експертиза, защото тези случаи, за които говоря, за Добрич, много хора са си мислели тогава, че едва ли не става нещо организирано, за да изчезват тези хора в Добричко, а всъщност нямаше абсолютно нищо подобно. И ако беше свършена навременна и адекватна работа, тези хора така или иначе нямаше да бъдат намерени живи, защото те са убивани и след това са скривани и затова се водят безследно изчезнали, но щяха да бъдат решени много по-рано. Така че нивото на експертиза в случая също дори мисля, че е по-важно, отколкото самата техника. Защото какво като има техника, ако този, който ще я ползва, не може да работи достатъчно акуратно с нея. Не знае как. Пък и да, важно е изобщо да бъде разрешен случаят, защото пък да няма други потърпевши и пострадали съответно когато се хванат виновните. Колкото по-навреме, толкова по-добре. Това, че може някой невинен да отнесе вината – не че не се случва, но е много по-рядко, отколкото някой виновен да се измъкне, честно казано. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Празник е!
08:35 / 31.10.2024
Стартира акция "Зима"
08:37 / 31.10.2024
Отбелязваме Хелоуин
08:36 / 31.10.2024
Ергенка стана полицайка
15:31 / 31.10.2024
Мариана Попова прекали
17:35 / 31.10.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: