©

Десислава Танева: Екологичните земеделски практики са най-голямото предизвикателство в хода на дебата за новата Обща селскостопанска политика (ОСП)

Министърът подчерта колко е важен в този момент дебат на тема земеделски практики, щадящи околната среда, в това число всички технологии, които могат да се приложат като земеделски практики и които могат да помогнат да се запази биологичното разнообразие, почвеното плодородие и всичко свързано с по-чиста околна среда.

„Това е нашето огромно предизвикателство в хода на дебата за новата ОСП. Този дебат продължава. Най-голямото предизвикателство пред всички е кои са тези зелени практики за земеделие, които са адаптивни, възможни и разбираеми за земеделската общност, които постигат зелените амбициозни цели на новата ОСП“, каза Танева при откриването на академията за фермери „Свят на възможности“, съобщи Агенция „Фокус“.

Българското Министерство на земеделието вече е минало два програмни периода и има натрупан опит по прилагането както на схемите за директните плащания, така и по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

По време на заседанието на европейския Съвет по селско стопанство на 18 ноември в Брюксел, министрите на земеделието на ЕС широко подкрепиха предложението на Финландското председателство за единен общ процент на финансиране за целите, свързани с околната среда и климата, който да обхваща и двата стълба на ОСП, съобщиха български експерти. 

„Трябва да изведем съответните поуки, но най-важното е да намерим онези иновативни земеделски производители, каквито имаме в България, и да получим от тях всичко, което е практика – доказана и приложена, и която постига зелени цели. За мен е важно да намерим земеделска технология, която постига тези цели и да ги имплементираме в съответните направления и мерки за подкрепа, най-вече в обхвата на втория стълб от новата ПРСР“, каза министър Танева.

Тя допълни, че министерството работи за събиране и обобщаване на опита на другите страни членки на ЕС по отношение на зелените практики. Целта е те да бъдат представени пред фермерите у нас и „всички заедно да решим кое е най-добре за българското земеделие в тази посока“.

По думите й сега е важно да се идентифицират правилно нуждите на страната ни по посока екологични земеделски подходи и да се направи една нова, много по-ефективна ПРСР в следващия програмен период.

Аграрното ведомство съобщи подробности за дебата за екологичните земеделски практики в информация за заседанието на европейските министри на земеделието на 18 ноември.

Комисарят по земеделие Фил Хоган е заявил, че може да има „непредвидени последици от намаляването на общото ниво на амбиция“, описвайки го като „стъпка назад, а не напред“. Вместо да отделя 30% от втория стълб за целите, свързани с околната среда и климата, Финландското председателство предлага държавите членки да отделят определен процент от общия си пакет за ОСП - първи и втори стълб, за тези цели. 

Общият процент ще обхване целия стратегически план на ОСП, еднакво приложим за всички държави. След това държавите членки ще избират една или повече интервенции по стълб I и стълб II или и двата, което ще допринесе за достигане на този процент от фиксираната сума. 

Те включват схеми за околна среда и климата (еко-схеми) по стълб І, ангажименти за управление, допринасящи за околната среда и климата по стълб II, определен процент на финансиране за компенсиране на естествени или други специфични за района ограничения, инвестиции, консултантски услуги и трансфер на знания и сътрудничество, свързани с околна среда и климатични цели. 

Общият процент, заместващ предложената цел от 30% по ПРСР, може да бъде определен по-късно, след решението за дългосрочния бюджет в периода 2021-2027 г. - след приемането на Многогодишната финансова рамка на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.