Субсидиарността в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. трябва да бъде изпълнена с живот. Това според мен е най-важната част не само за германските фермери, а за всички земеделски стопани в Европейския съюз (ЕС). Това каза в интервю за Фермер.БГ Улрике Мюлер, докладчик относно Регламента за финансирането, управлението и мониторинга в новата ОСП.

 

Евродепутат: Ще се борим за обвързаната подкрепа и след 2020

 

“ОСП след 2020 трябва да насочи по-добре прилагането на политиката към различните реалности на европейското селско стопанство. В новия програмен период страните-членки на ЕС ще трябва да разработят свой стратегически план. Това е важно, тъй като всяка страна има своите особености и приоритети. Следва да се предостави субсидиарност на държавите членки в контекста на общ набор правила, цели, показатели и проверки. Това от една страна ще гарантира равни условия за земеделските стопани, а от друга ще им даде възможност да прилагат политиките, които са пригодени за съответната страна-членка", обясни Мюлер.

 

По думите й другите основни акценти в доклада й са опростяването на бюрокрацията и намаляването на контролните посещения при фермерите.

 

Докладчик по регламента за хоризонтална политиката коментира и контрола на субсидиите в периода 2021-2027 г.

 

“В новия програмен период контролът на субсидиите и спазването на приоритетите ще бъде повишен. Според мен е нужно да се въведе праг за изключване от санкции, които евентуално могат да бъдат наложени от ЕК. Моето предложение е този праг да бъде определен на 1 250 евро от получената помощ, като в случай на повторно неспазване ще се въведе система за постепенно увеличаване на санкциите", каза тя.

 

Въпреки по-големите регулации обаче директните плащания остават от основно значение за фермерите.

 

“Директните плащания са една от най-важните части в ОСП и основен доход за фермерите. Тяхното ниво, като водещи плащания, ще бъде запазено и в следващия програмен период, а относно таваните на плащанията, смятам, че всяка държава членка трябва да реши дали и как да ги прилага".

 

Попитахме и как експертът си представя зелената “архитектура" в новата ОСП, за която непрестанно се говори.

 

Улрике Мюлер вижда това възможно след приемането на един по-щедър бюджет за ОСП, който би дал възможност на съзаконодателите да се споразумеят за бъдещето на политиката. И освен това едва тогава би позволило на ОСП да бъде по-амбициозна, особено по отношение на околната среда и целите на климата.

 

“Смятам, че ако земеделските стопани бъдат помолени да направят повече за постигане на екологичните и климатичните цели, бюджетът на ОСП трябва да бъде по-голям, за да се компенсират допълнителните разходи".

 

В измененията на докладчика, които са 80 на брой, се говори и за създаване на кризисен резерв.

 

“Кризисният резерв ще замести земеделския резерв с ограничен обхват на намеса и разширен обхват на присвояване. Това е важно за фермерите, тъй като ще им гарантира една по-голяма сигурност при евентуални форсмажорни обстоятелства", смята Мюлер.

 

Мюлер завърши със заключението, че е нужно е да има преходен период за прилагане на ОСП след 2020 г.