За участие пристигнаха изследователи от цял свят, които за разлика от стандартната практика работят не върху мишки, а върху по-сложния мозък на маймуни.  

"В две зони на мозъка има стволови клетки. Опитваме се да открием всички гени в тях, някои от които чрез модификация биха помогнали за терапията на широк кръг от заболявания", поясни проф. Антон Тончев от МУ, който заедно с проф. Грегор Айхеле и проф. Анастасия Стойкова от Института по биофизична химия "Макс Планк" в Гьотинген е научен организатор на форума. 

"Проектът се финансира активно от 3 г. и към 2020 г. очакваме да започнем експериментални изследвания", добави проф. Тончев. Резултатите могат да помогнат и за създаването на медикаменти за насърчаване на деленето на клетки в мозъка, нужно при инсулт и деменции или до ограничаване на този процес при мозъчни тумори. 

Скоро започват клинични изпитания за безопасност и на друг авангарден метод - трансплантация на извлечени от кожата и препрограмирани клетки, които в мозъка образуват неврони и така помагат за възстановяването след инсулт. Японското научно откритие, получило Нобелова награда, е тествано експериментално с успех върху плъхове, обясни проф. Заал Кокая от Швеция, чиято лаборатория извършва изследванията. Международният симпозиум има за цел да даде основа за създаване на мрежа от центрове за приматна неврогенеза, в която МУ-Варна ще има лидерска роля, допълниха организаторите.