На свой ред проф. Мария Радева защити концепцията на учебника с думите, че той отправя послания за възпитаване на толерантни хора, а не на фанатици с омраза към българските малцинства. Затова за периода на османското владичество се набляга на мирното съжителство. И успокоява опонентите си, че в следващите класове учениците, съобразно възрастта си, ще стигнат и до социалните, политически и военни аспекти в историята, за да дискутират накрая и проблемите на геополитиката.

За участие в дискусията са поканени известни български историци, които са решили да създават инициативен комитет, който ще излезе с отворено писмо до МОН с искане за ясни правила при писането на учебниците по история. В него влизат проф. Божидар Димитров, акад. Георги Марков, Петко Колев, председател на фондация "Тангра ТанНакРа", проф. Христо Матанов, проф. Пламен Павлов, доц. Николай Проданов. Поканени за участие са и издатели на учебна литература.

Скандалът коментира и просветният министър доц. Румяна Коларова. "Учебниците по история постоянно се актуализират и коригират и е хубаво тяхното съдържание да се коментира през цялата година, а не най-активно преди изборите", смята доц. Коларова.

Акад. Георги Марков: Западът плаща да няма герои

Учебникът за трети клас по роден край, в който за Левски има буквално две изречения - че бил арестуван от полицията, осъден справедливо и обесен, а за цар Симеон Велики е написано съвсем в духа на марксизма ленинизма, че водил кръвопролитни и изтощителни завоевателни войни, е част от отдавна налагащата се тенденция за неолиберален подход към историята. 

Тя се прокарва от редица западноевропейски и американски фондации под благовидната идея да се дегероизира историята - в името на помирението между нациите и създаването на модерното глобално общество. 

В учебниците - далеч не само у нас - се подменя "класическата" история с някаква микроистория. Нещо като етнология - акцентира се върху битовата култура и развитието на технологиите - какви сгради са строени, какви занаяти са се развивали, как е изглеждало домашното огнище и какво са готви на него. Никакви войни, революции, въстания, кланета. 

Ето, подобни писания има напоследък за Първата световна война - пак в името на помирението между победени и победители сякаш изобщо не е имало бойни полета. Пише се за епидемиите от холера и грип, за ранените, за живота в тила, за вдовиците и сираците. Целта е да не се демонстрира национална принадлежност.

Разбира се, далеч не навсякъде подобен подход се лансира на държавно равнище. Наблюдаваме как във Франция се отбелязва 100-годишнината от Голямата война. Няма ден, в който президентът Оланд да не поднася венци пред мемориалите на мястото на някое сражение. А на 11 ноември цяла Англия се накичва с червените хартиени макове в памет на загиналите при Сома и Паскенделе, пак по време на Първата световна война.

За съжаление, подобни схващания се защитават и от някои по-млади български историци, обвързани финансово с въпросните фондации. Един такъв колега, учил във Франция, ми каза: "Аз не съм български историк. Аз съм просто историк". И обясни позицията си, че иначе няма как да си безпристрастен изследовател. 

Такова нещо като историк въобще няма. Един историк няма как да е съвършено безпристрастен, да не проявява емоция. Ако е безчувствен, просто няма да му прочетат книгите. Без митове няма национална история. Как да си представим Германия без Зигфрид и нибелунгите, Франция без Ролан, Англия без крал Артур и Робин Худ? В крайна сметка историята е приказка, основана на факти. Затова историците се обединяваме около искането да се въведат определи изисквания за учебниците - без, разбира се, да се изпада в крайно патриотарство, но и без национален нихилизъм.

Проф. Божидар Димитров: Апостолът не е мутра!

Отдавна сред обществеността се дискутира, че учебниците по история не са това, което трябва да бъдат. Аз получавам постоянно писма на тази тема, а обаждания по време на моето телевизионно предаване - не знам защо хората са решили, че като директор на НИМ пиша и учебници. От тях си личи, че родителите не са доволни от съдържанието им. Аз всъщност има личен опит със собствената си дъщеря, когато беше ученичка. 

Тя ми каза, че учителката по история им казала да не четат учебника, а да си водят записки. Погледнах записките, прочетох и учебника, и се съгласих напълно с тази преподавателка. Не познавам сегашните учебници, но явно нещата не са се променили.

Защото двата примера, дадени от колегата Костадин Костадинов в медиите, наистина ме шокираха. Как така цар Симеон Велики не направил нищо особено? Това е супертъпотия! Та неговото управление утвърждава българската държавност за цял век напред. 

И въпросът не е в границите на три морета, а в този респект, който той създава у съседите, най-вече във Византия. И осигурява 40-годишен мир за наследника си цар Петър. За Левски пък въобще не ми се говори. Излиза, че той е едва ли не една обикновена "мутра". Само дето днес мутрите не ги бесят.

Затова приех с удоволствие предложението на водещи наши историци да се съберем и да измислим какво трябва да се направи по въпроса. И да го предложим на следващото правителство и съответния ресорен министър. Така че ще ми се наложи да прочета всички учебници по история.