© Bulfoto

Обявено като програмно, до стотния си ден правителството на премиера Пламен Орешарски не представи програма с ясни приоритети и цели, които иска да постигне (представянето на текст на програма на 110 ден след оттеглянето на такъв преди повече от месец е спасителна мярка преди вота на недоверие). Това показа, че от първия си ден правителството не беше наясно какво управление ще провежда, какви обществени проблеми ще решава и с какви мерки. Първите му решения в сферата на националната сигурност и финансовата политика доказаха, че сe действа без отговорност за стабилността и устойчивото развитие на страната.

Представянето на Програмата и отчета на правителството на 110 ден не променя този факт. То не може да обясни и оправдае гафовете в кадровата политика на правителството, която взриви общественото недоволство. Въпреки, отмяната на най-спорното първо назначение, неразумните назначения продължават. Те показват невъзможността да се намерят управленски кадри с доказани качества. Тоталната смяна на висши държавни служители без отчитане на техния професионализъм и постигнати резултати и назначаването без конкурс на лица без управленски опит и необходимата квалификация, е знак за партиен реваншизъм. Той блокира нормалната работа на държавните институции и държавната администрация и на практика спира тяхното функциониране.

До този момент правителството показва, че действа спонтанно, хаотично и без ясни политики. Трудно бихме намерили политика, която да окачествим като успешна. В този смисъл, като най-фрапиращ пример за политическо безсилие и олицетворение на некомпетентност е политиката на правителството "Орешарски" в областта на регионалното развитие и инвестиционния процес чрез създаването и нефункционирането до този момент на новото Министерство на инвестиционното проектиране. Четири месеца се оказаха недостатъчни, за да се определи каква точно политика ще провежда новото министерство. Когато се създава министерска структура, която няма ясно дефинирана отделна от останалите обществени сфери политика, се показва неразбиране за държавното управление. Нещо по-лошо - това е опит от тясна управленска технология да се направи държавна политика без това да е отговор на ясна обществена потребност.

Създаването на това министерство е изкуствено, необосновано, без добавена стойност, неефективно и неаргументирано. Липсата на адекватни мотиви за неговото създаване, като изключим тези, свързани с негласни партиийни договорки и желание за разпределяне на "порциите във властта", предопредели механичното разделение на функциите между двете министерства (новото Министерство на инвестиционното проектиране и това, което остана от МРРБ, вече под името МРР). Всичко това доведе до:

- хаос и пълно блокиране на администрацията - вече четвърти месец нямаме работеща структура с ясно разграничени правомощия и компетенции, в т.ч. не е приключил изключително времеемкият процес по изготвяне и промяна на подзаконова нормативна база;
- директна намеса в правомощията на органите на местна власт, следствие от вменените на Министерство на инвестиционното проектиране компетенции да съгласува и одобрява подробни устройствени планове и инвестиционни проекти и да издава разрешения за строеж за инфраструктурни обекти с индикативна стойност над 10 000 000 лв. Промяната е в грубо противоречие с принципа на децентрализация, тъй като общините се лишават от правото да водят самостоятелна местна инвестиционна политика. А не е ли това сериозно противоречие с плана "Орешарски", в който процеса на децентрализация е един от основните приоритети?
- забавяне изпълнението на редица инфраструктурни проекти, поради липсата на оправомощен административен орган (по приемането на обектите, по съгласуването или одобряването на проектите) в целия този хаос по трансформиране на министерствата, което може да се окаже фатално за успешната им реализация (и особено на тези, финансирани със средства от ЕС);
- налице е риск от провал в един от чувствителните сектори, а именно жилищния сектор, с изкуственото разделяне в двете министерства на политиката (жилищната политика е в ресора на МИП) и на един от инструментите за постигането й (проектът "Енергийно обновяване на българските домове" остава в МРР);
- раздуване на администрацията и увеличаване на административната тежест, което отново е в абсолютно противоречие с плана "Орешарски";
- в застой вече четвърти месец е развитието на кадастъра - един от декларираните приоритети на кабинета и специално на новото Министерство на инвестиционното проектиране;

Няма как да не споменем и факта, че широкопрокламираното като експертно и програмно правителство се лишава от доказани експерти за сметка на чисто политически и лобистки назначения. Поголовна "чистка" на професионалисти и дългогодишни служители на висши ръководни длъжности.

Функционирането на правителството сега и в бъдеще е блокирано, така както е блокиран българският парламент, така както се блокира и провокира всяка публична проява на министър-председателя. В такава ситуация не могат да се вземат нито добри решения, нито да се проведат необходимите оздравителни мерки и реформи.

Без да носи ясна отговорност за действията, решенията и назначенията си, без да има достатъчно обществено доверие и без международна подкрепа и уважение правителството на БСП и ДПС не може да продължи да управлява. Всеки негов ден в повече е риск за нестабилност, криза, спиране на развитието и загуба на позиции.

Гласуването на вот на недоверие е въпрос на национална отговорност и крачка напред за излизане от политическата и икономическа криза, в която с помощта на Атака ни поставиха БСП и ДПС.