ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Вредните емисии от земеделието намаляват. Къде обаче отиват? | ||||||
| ||||||
Селското стопанство е сектор, уязвим към високи нива на изтичане на емисиите. Затова към него трябва да се подхожда по-снизходително, убеден е Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин. По думите му държавите членки следва да водят такава политика за климата, която да намалява не само националните емисии, но и глобалните. "Важно е те да работят едновременно за прехода към икономика с нулеви емисии до 2050 г. и то чрез еднакви инструменти“, допълва той. Професорът обръща специално внимание на явлението изтичане на въглерод и секторите, в които неговият процент е най-висок, какъвто е селското стопанство. "Намаляването на емисиите на парникови газове в една страна обикновено водят до увеличаване на емисиите в други страни“, припомня той. Ефектът на изтичане може да се измери с индикатор, който се нарича процент на изтичане. Той показва каква част от намаляването на вътрешни емисии се заменя с емисии в трети страни. Процентът на изтичане е различен в отделните сектори – от 5% до 30%, сочат проучвания. Ако една страна води политика за намаляване на емисиите, но за сметка на по-високи разходи, местното производство ще загуби своята конкурентоспособност. "Потребителите ще се насочат към по-евтини алтернативни отвън. В резултат на това емисиите няма да намалеят, а ще се изместят в трети страни, които водят по-слаба политика за климата“, опасява се Матюс. Според него един от начините да намалее изтичането на въглерод е разпространението на технологии с нулеви или минимум емисии. Ако Европейският съюз (ЕС) ускори разработването на такива технологии, те ще могат да бъдат използвани и от други страни. "По този начин те, от своя страна, също ще намалят своите емисии“, надява се анализаторът. (1).jpg) Матюс цитира проучването ECAMPA 2, проведено от Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия. То показва, че днес стопаните в ЕС имат по-малко емисии, като използват нови технологии, а не като намаляват производството. Тук на помощ идват субсидиите, които компенсират голяма част от разходите, за да се прилагат технологии за намаляване на емисиите. "Програмите за развъждане водят до по-високо производство и по-нисък внос на продукти от трети страни с повече емисии“, дава за пример Матюс. Професорът припомня, че в момента се полагат усилия за намаляване на емисиите от селскостопанското производство. Според някои експерти обаче акцентът трябва да се измести върху по-ниското потребление на храни с висока интензивност на емисиите, особено на червено месо. Някои от тях призовават потребителите на ядат по-малко месо, а други предлагат дори данък върху консумацията му, допълва той. По-слабото потребление на месо обаче ще доведе до по-ниски цени на световния пазар. Те ще стимулират потреблението на месо в страни извън ЕС. "Така емисиите в ЕС могат и да намалеят, но в световен план промяната ще е незначителна“, убеден е Матюс. По-лекият подход към земеделието обаче не означава освобождаване от ангажимента за намаляване на емисиите. Това по-скоро трябва да се има предвид, когато се определят националните политики за климата в ЕС. "Държавите членки могат да се опитат да намалят процента на изтичане чрез няколко подхода“, предлага експертът. На първо място Матюс поставя необходимостта от глобално намаляване на емисиите. "Изтичането им може да бъде избегнато или редуцирано, ако основните конкурентни страни също подпишат задължителни ограничения за емисиите“, казва той. На второ място според него трябва да се насърчава разработването на иновативни технологии с по-малко емисии. Матюс придава важност и на безплатните квоти, които могат да се отпускат, ако се покрият определени показатели. Обичайно квотите, които производствените фирми трябва да придобият, за да могат да отделят парникови газове, се продават на търг. "На промишлеността обаче такива се дават безплатно“, коментира той. Не на последно място Матюс обръща внимание на рециклирането на приходите. Доходът от въглероден данък върху селското стопанство следва да бъде върнат в този сектор. "Това може да стане като доплащане към земеделския производител или като субсидии за приемането на технологии, които намаляват емисиите“, предлага професорът. Следете темата и на cap4us.fermer.bg |
.jpg)
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Регистрираха земетресение в България
11:07 / 26.11.2024
Райна остава стара мома, гаджето я заряза заради лекарка
13:09 / 26.11.2024
Няма да ни се размине, НИМХ потвърди официално прогнозата
10:42 / 27.11.2024
Германци атакуват имотния пазар у нас
16:07 / 26.11.2024
Певица се ожени и разведе за една година
17:22 / 26.11.2024
Атиджа крие връзка с таен мъж
08:54 / 26.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: