©

От убийството на застрахователния бос и бивш шампион по борба изтекоха 22 г., но той си остава митична фигура не само в Кюстендил, където е израснал. Казват, че бягал от крайностите и търсел баланс, смайвал с жестове на благородство, но не прекланял глава. Целел върха и в спорта, и в бизнеса. “Имаше големи мечти, а това у нас дразни, не се прощава", казва негов приближен от Кюстендил.

“Заплашват ме, ще ме убият", рекъл Васил веднъж на майка си. Леля Венка обаче и досега не знае защо са посегнали на сина ѝ, нищо не ѝ казвали следователите.

“37 г. съм сама. Без чужда помощ отгледах 3-те си деца. Дъщеря ми Марияна беше на 3 г., когато баща ѝ почина.

На едни  сираци  завидяха, защо?", пита се съсухрената от болка жена, погребала двамата си синове. По-малкият Георги, президентът на “ВАИ холдинг" и на футболния клуб “Локомотив" (Пловдив), бе застрелян в Слънчев бряг на 25 август 2005 г., а Васил - на рождения ѝ ден 10 години по-рано.

На 25 април 1995 г. Васил Илиев се среща с партиен функционер от БСП в парк-хотел “Москва". После тръгва към ресторант “Мираж" в столичния кв. “Емил Марков", смятан за централа на ВИС. Шофира сам сребристия си “Мерцедес 600 SL", регистриран същия ден в КАТ, а гардовете му го следват в червен “Сеат толедо". Към 21,10 ч колите влизат в малката, тъмна и изровена ул. “Никола Каменов", до която има строеж. Заради лошия път Илиев се движи само с 20 км/ч.

Почти е спрял, когато неизвестни откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра. Мерцедесът забива калник в металната ограда на строежа. От предницата му излиза дим, потрошени са предното и дясното стъкло, фаровете светят.

30-годишният Васил Илиев е килнал главата си встрани. Късно е за Бърза помощ, издъхнал е за секунди. Един куршум го улучва в главата, друг минава над ухото, а трети пронизва рамото и спира в гръбначния стълб. На мястото са изстреляни общо 17 куршума. Има пробойна и по колата на двамата пазачи, но те са невредими.

Два дни след убийството Илиев е погребан с траурно шествие. Безкрайна колона от мъже в черно с тъмни очила се точи по централната ул. “Цар Освободител". Целият град е по тротоарите. За церемонията в центъра има разрешение от кмета. Тялото е докарано с черен “Додж", ескортиран от БМВ и "Ауди". Ковчега носят близки съратници на Илиев, сред тях е Константин Димитров - Косьо Самоковеца. Отпред единия кръст държи Димитър Димитров - Маймуняка. Куршуми застигат по-късно и двамата.

На погребението на Васил идват много спортисти, сред тях и от Пеневата чета - Христо Стоичков, Божидар Искренов - Гибона, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиан Киряков и други. В Кюстендил са дори босовете на СИК - конкурентната на ВИС групировка.

“Нищо вярно няма, че половината от нас не са били на погребението. Отидохме с 8 коли, само Младен Михалев (Маджо - бел.ред.) не беше с нас, защото беше болен", казва по-късно пред в. “Стандарт" Красимир Маринов - Големия Маргин.

Двамата с Васил Илиев се познават от 1979 г. покрай спорта и казармата. Веднага след убийството Маргина заявява, че няма да позволи емблематичните тогава групировки СИК и ВИС да бъдат насъскани една срещу друга.



“Даже офисът на Жоро Илиев е в съседния вход на нашия офис на ул. “Оборище", обяснява Маринов.

Смъртта на Васил Илиев предизвиква закрито заседание на кабинета за престъпността. Правят се прогнози, че ще избухне ганстерска война. По вестниците има заглавия като “Убит е шефът на ВИС 2, София трепери". Страната притихва в очакване на кървава баня. Част от борческия елит се изпокрива - кой за по-кратко, кой за по-дълго.

Оръжието на убийството е намерено случайно от шестокласник от 73-о училище в найлонов плик, захвърлен под дърво. Пликът е почти стопен - било е стреляно през него. Други следи обаче почти няма. Картечният пистолет “Заги" е без номер, хърватско производство. Това навежда полицаите на мисълта, че убийците са от Балканите. Хърватите години наред са обичайните заподозрени, но доказателства за тяхна намеса така и не са събрани.

Поне 10 са версиите за покушението. Тогавашният вътрешен министър Любомир Начев веднага отхвърля две от тях - че Илиев е убит от спецслужбите или от свои хора. През годините обаче те периодично избуяват и увяхват. Необичайно бързо МВР лансира версията, че убийството е поръчано от чужбина заради дългове във връзка с доставка на петрол, но скоро и тя е разколебана. Надделява мнението, че преките извършители са от чужбина, а поръчителите - българи. Според мълвата висаджии дори ходили при Ванга да я питат кой стои зад убийството. Тя не дала ясен отговор, но вмъкнала крилата фраза: “Господи, опази ме от приятелите, аз сам ще се опазя от враговете".

Днес почти никой не вярва убийството на Васил Илиев да е за разчистване на лични сметки и дребни интереси. Момчето със спортен дух и много личностни качества - така помнят Илиев негови треньори и другари в спорта.

Васил е роден през 1965 г. в Кресна, но по-късно семейството му се мести в Кюстендил. Баща му е миньор. Майка му започва работа като шивачка в един от най-добрите по онова време заводи в града под Хисарлъка - “Марек". Васил още в основното училище проявява спортния си талант. По-късно го приемат в училището за олимпийски надежди в София. Съученик е с Илия Павлов, Димитър Джамов, Младен Михалев-Маджо, Атанас Комшев. Там учи и брат му Георги, но от двамата Васил е по-добрият ученик. Докато е в спортното училище, баща му умира от инфаркт и така на него се пада участта на “глава на семейството".

Васил 6 пъти става републикански шампион във всички възрасти. Четири пъти е победител за юноши и младежи. Служи в Централната армейска спортна школа. По-късно признава, че след 10 ноември “в спорта вече няма хляб".

Цяла гвардия спортисти остават в безтегловност, без препитание. Васил рискува и влиза стремглаво в охранителния и застрахователния бизнес. Създава ВИС през 1991 г. Някои свързват възхода ѝ с началото на югоембаргото. Тя обаче му струва много главоболия. Конкуренцията със СИК е жестока, макар видни фигури от ъндърграунда сега да твърдят, че 2-те групировки “са едно и също".

МВР отнема лиценза на ВИС през лятото на 1994 г. Повод става убийство в складовете на “Илиянци". Жертвата е китайският търговец Ли Су Пао. Той е пребит от бой на 20 август 1994 г. За смъртта му са уличени 2-ма души, единият служител на ВИС. МВР отказва пререгистрация на охранителната фирма с мотива, че в нея работят много хора с криминално минало. Адвокатите обжалват, но нахалост.

Лепенките на ВИС 1 по коли и офиси се сменят с ВИС 2. Враговете им твърдят, че охранителният рекет се е сменил със застрахователен. Илиев обаче иска да изсветли бизнеса. “Не може да ни упрекнат, че хващаме някой на улицата и го караме да се застрахова във ВИС 2. При мен няма бодигардове", казва той в интервю за “24 часа" през 1995 г. Илиев има обръч от фирми. В регистър на фирмите в НСИ тогава са вписани 10-ина, но неофициално се твърди, че контролираните са повече. “ВАИ инвест" се занимава с търговия, има фирми за имоти, лизингови компании.

Васил подава документи за лиценз за финансово-брокерска къща. Взема дискотеки. Съдружник е в елитната столична дискотека “Нерон", култова дискотека със същото име по онова време има и в Кюстендил. Илиев дава работа на много хора, част от тях - бивши спортисти, доказали, че са единни и сплотени. Планира да навлезе и в туризма, купува супермаркети. Амбицията му е да развие търговия по европейските стандарти, но времето не му стига. 2-3 месеца преди покушението е избран за президент на Българската федерация по борба.

“Погуби го стремежът му да е независим и да се откъсне от хората над него в сянка", твърдят хора, познавали го отблизо, включително и полицаи. Бивши сподвижници от СИК пък разправят, че се мислел за недосегаем. След убийството босовете се уплашили - ходели с охрана и бронежилетки, увеличили камерите. Почти всички от съдружниците в “Интергруп" били в комплекс “Аякс", когато разбрали за стрелбата по мерцедеса на Васил.

Първи за убийството им съобщава човек на Малкия Маргин, после се обажда и Димитър Джамов, който научава “новината" по телефона, докато е в сладкарница. В началото на май акционери на “ВАИ холдинг" и ВИС 2 решават Георги Илиев да поеме функциите на брат си в бизнеса. Но и той споделя неговата съдба - убит е, преди да отпразнува победата на “Локомотив" (Пловдив) срещу ОФК (Белград).

За майка му - леля Венка, животът е безкрайна мъка и печал. Тя още живее в стандартен, незасегнат от санирането блок в кв. “Запад", близо до храма “Св. Мина". Говори се, че навремето сред вещите на Васил намерили бележка: “Да пратя на мама още пари за ремонта в Кюстедил". И тогава, и сега обаче жената все е живяла скромно.

“И да е излязла от сиромашията, не е видяла бял ден", казва нейна съседка. Често Венка излиза да поседне самичка в близко кафене оттатък улицата. В последните години има лъч светлина в живота ѝ - малкият ѝ внук, синът на Марияна, който е кръстен на чичо си Георги. Догодина той ще е в 1-и клас.

“Не ги притеснявайте, легнали са с детето", каза ни Венка, когато преди време почукахме на вратата на малка кооперация, където според местните сестрата на Васил живее със сина на уважаван лекар, пише "168 часа". Двамата планирали да развият дребен бизнес. Затова вече са вдигнали лека постройка до пазара.

Венка има и друга внучка - Ивона, която живеела с майка си Мариета в София. Тя е на 9 г., когато баща ѝ умира. Гробът му до днес не е забравен и се поддържа, но делото за смъртта му отдавна е отписано. Полицията или няма капацитет да разкрие големите поръчкови убийства от прехода (извън битовите), или държи делата за тях “на трупчета", докато мухлясат и давността ги покрие. А най-често ги преписва на умрелите...