ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Юрий Асланов: Политическа нестабилност ще се прилее в икономическа и остро ще се усетят социалните последици | ||||||
| ||||||
За година и 8 месеца в България се смениха 4 Народни събрания – 45-ото, 46-ото, 47-ото и настоящото 48-ото Народно събрание, съдбата на което е неясна и нови избори чукат на вратата ни отново. Видяхме какво ли не. Г-н Асланов, защо след 44-ото Народно събрание депутатите сякаш не искат или не могат да управляват заедно? Нека да уточним, че в изброените от вас 4 случая в 2 от случаите Народното събрание след учредяването си не произведе власт. Дали ще се случи за трети път в лицето на настоящото Народно събрание още не знаем, но е много вероятно да се повтори. Неведнъж сме говорили за основната причина за кризата, за тази политическа криза, е, че е по-скоро криза на партийната система, недоверие в партиите, което се потвърждава от спадащата избирателна активност, затова, че те се стремят към Народното събрание, но настанят ли се там, започват да сформират процеси, които по-скоро дезинтегрират усилията за съставяне на мнозинство и за редовно правителство, мъчейки се да отблъснат от себе си вината за това положение, те я прехвърлят ту на президента, ту на външни фактори, ту на себе си в лицето на политическия противник. И наблюдаваме и в момента такава пиеса, че двете водещи политически сили, имащи право на първо и втори мандат, на думи като че ли правят всичко възможно, за да предложат състав на правителство, но много добре разбират, че тези опити са обречени по начина, по който се опитват да го направят, и че всъщност те на практика се стремят към нови избори, а не към разбирателство, но с това, което правят на думи, проформа, се опитват да вменят вина на своя политически опонент. Защото са наясно и с друго, че хората няма да им простят поредния провал на поредното Народно събрание и на следващите избори ще ги накажат с още по-ниска избирателна активност. Като че ли на партийните елити това не ги вълнува особено, това ги устройва, защото те се възпроизвеждат точно на база тази спадаща избирателна активност в един и същи вид. Трябва да признаем, че в сегашния си вид политическата система е атрофирала, тя става все по-неприятна в очите и на нарастващ брой български граждани, рано или късно ще постави на дневен ред въпроса за по-радикални, по-смели решения и реформи в политическата система, които със сигурност ще са предизвикани от тази криза, но като резултат няма да донесат нещо по-добро и по-надеждно. Ние трябва да сме наясно, че през изминалата година имаше само един път избори за разлика от миналата, когато изборите за парламент бяха 3 и 1 за президент. Но истината е, че през тази година се запази масовото усещане за политическа нестабилност, и че всичко, което ни се случва, продължава да е временно, дори и във времето когато действаше редовният кабинет на Кирил Петков хората не се отърваха от усещането, че това е за малко заради начина, по който се състави поддържащото го парламентарно мнозинство от разностранни, разноидейни, дори разноезични политически формации, и както се оказа то бързо се разпадна и правителството загуби влиянието си. Пак казвам, че това усещане за продължаващата политическа криза, което беше през миналата година, се запази и през настоящата, и се страхувам, че ще продължи и в следващата. Г-н Асланов, как се отразяват на страната тези краткосрочни управления на няколко поред правителства? Към този момент данните сочат, че все още не се отразяват негативно на макроикономическата ситуация, тя продължава да бъде стабилна, заради инфлацията и заради други конюнктурни процеси, които се развиват, от обективен характер икономиката е във фаза на растеж. Засега загубата на работни места не е толкова чувствителна, както в други европейски държави и по света. Има проблем с нивото на цените, с нивото на инфлацията, но той не е толкова драматичен с оглед на това, че в страната енергийната криза се чувства далеч не по-неосезаемо колкото в редица други европейски държави, заради войната в Украйна разбира се. Но рано или късно тази политическа нестабилност ще се прилее в икономическа, а тогава вече ще почнат много остро да се усещат социалните последици от политическата криза. И това ще се случи в обозримо бъдеще, в близките месеци. Предполагам, че ще го усетим още през настоящия зимен сезон. Имаме ли обаче някакви ползи от смяната на водещите управляващи? Защото освен негативи, със сигурност има и някакви позитиви от ситуацията, в която се намира страната. Ако има, те не се виждат или поне аз не мога да ги откроя. Всъщност ние не можем да говорим за честа смяна на управлението, защото от дълго време ни управляват служебни кабинети, назначени от президента, с изключение на половин година през настоящата година в началото на годината, когато имаше редовно правителство. А това може да продължи и през следващата година. Но в късната есен ще се проведат редовни местни избори, които по разбираеми причини привличат много по-сериозен ресурс и интерес от страна на политическите играчи, и резултатите от тях ще предопределят дали ще продължим да се развиваме по същия начин, ако те потвърдят сегашното разположение на силите в парламента. Но ако има радикална промяна, политическият процес ще поеме в нова посока. И ми се струва, че парламентарно представените партии в момента тупкат топката, изчаквайки, готвейки се именно за местните избори, не за друго, изчаквайки предполагаемите резултати от тяхна гледна точка, за да втвърдят позициите или да изберат нови позиции. Дотогава аз не очаквам съществени промени в ситуацията, относима към централната власт в държавата. Немалко обаче поправки се направиха, включително и в така добре ухажвания от депутатите Изборен кодекс. Кое надделява, г-н Асланов: разумът или партийният егоизъм? Честно казано надделява глупостта, първо защото някой си въобразява, че чрез промени на регламента може да промени подкрепата, която получава за себе си. Това не се е случвало никога апропо в най-новата българска история, няма да се случи и сега. Но част от политическите играчи, опитвайки да оправдаят спадащото доверие към себе си, прехвърлят топката към това поле, смятайки че това ще им донесе някакви по-минимални загуби, а то няма да е така по никакъв начин. Беше глупаво да се правят промени в Изборния кодекс за пореден път по конюнктурни съображение точно сега, когато не е ясно този парламент ще оцелее или не, дали ще сме пред поредните предсрочни избори или не, но така или иначе се направиха, и стана възможно най-лошият вариант – остана т.нар. "смесена система“. Ако не се потвърди наложеното вето на президента и остане този вариант, това ще доведе до чудовищни неразбории на евентуално предстоящи парламентарни избори, което ще отврати допълнително големи групи от български избиратели, и ние ще гледаме продължаващ процес на отлив от доверие към всичко политическо. Казвам го това с убеждението, вие знаете, аз съм публично известен противник на машинното гласуване, но това не трябваше да става по този начин. Трябваше съвършено друг дебат, по-спокоен, по експертен да се води, по-продължителен, за да се стигне до решения, които експертите от години предлагат, но политиците са глухи за тях, водейки се от собствените си тяснопартийни интереси. По този начин си мислят, че ще надхитрят по някакъв начин системата, и ще могат да излъжат определени групи от избирателите чрез промени в регламента, то това няма да се случи така или иначе, и ние ще продължаваме да гледаме един и същи филм без това да подобри доверието в избирателния процес, напротив, ще доведе до нови, още по-уродливи нарушения и настроения. А какво според вас би могло да засили желанието на гражданите да отидат до урните и да гласуват? Защото както знаем, избирателната активност, и вие казахте няколко пъти вече, а по време на последните няколко избори, които направихме, е изключително ниска. В очите на мнозинството от българските граждани политическите партии, които всъщност в момента се изчерпват със своите политически върхушки, са едни и същи, няма разлика. Това, което може да промени отношението и към политиката изобщо и към изборния процес, е, ако по някакъв начин се появят нови, по-смели реформаторски идеи, лансирани от част от политическите партии, защото в момента усещането е, че всички политически играчи се опитват да се приспособяват към една ситуация, която продължава, и тя ще продължи, а не усилия към това да се променя положението на хората. Истината е, че за това допринасят и това ниво на политическа конфронтация в парламента, в много случаи от които гражданите го възприемат като фасада, като някаква завеса, която прикрива действителните им намерения, и са почти убедени, поне голяма част от хората, че ако се предложи някаква удобна за всички страни сделка за власт, тези разправии ще престанат и всички ще се прегърнат дружно, за да управляват съвместно. Но към този момент ние не виждаме такава опция, поне съдейки по поведението и посланията на основните политически играчи. Те откровено се стремят към нови предсрочни избори, което според мен ще се случи в близките месеци. И наистина са прави онези, които твърдят, че това политическо време беше загубено и нямаше нужда толкова да се протака отлагането на поредните предсрочни избори, макар че всички са наясно, че те няма да доведат поне за момента до някакво радикално разместване, и вероятно ще се влачим от поредица между предсрочни избори и служебни кабинети докато местните избори в края на следващата година не подредят пъзела по различен начин. Да очакваме ли ролята на служебно правителство да бъде ключова отново и след Нова година? Да, трябва да очакваме, но междувременно трябваше да се очаква, че рано или късно и това ще се случи. Междувременно започна да се развива ерозия в доверие и към служебното правителство, и към президента по косвен път – нещо, което досега стабилизираше донякъде политическата система, затова, че и на президента, и на служебните кабинети се гледаше като на стабилизиращ фактор. Ако те загубят този статус, наистина ще навлезем в много по-масивна криза, която вече ще има много тежки измерения във всички останали области извън политиката. А как се отразиха последните избори у нас, изборите на 2 октомври, на големите политически играчи? Както сами може да прецените, по никакъв начин не постъпи някаква промяна, освен в нюансите при подреждането на политическите сили в парламента, освен в нюансите разбира се. Сега също ще има някакви дребни промени, но не в основното. Основната подредба ще остане приблизително същата, заради което не може да се очаква и някаква промяна в поведението и на следващите парламентарно представени политически сили – те ще продължат да се държат по същия начин, и няма как това да повиши доверието в системата от страна на хората. Напротив, ще наблюдаваме спадаща и спадаща избирателна активност, докато не ни светне като общество червената сигнална лампа, че така не бива да продължаваме. Чуват ли обаче, според вас, тревожния звън депутатите? Осъзнават ли, че трябва да търсят компромиси помежду си? Не мога да обобщавам за всички. Вероятно има и такива, които чуват, но като цяло поведението на парламентарно представените сили се определя от техните върхушки, а те са водени от предварително възприети свои стратегии, на които няма да изменят и няма да отстъпят от тях. И тъй като политиката у нас е доста динамична, и сега с вас можем да предположим какво ще се случи след Нова година в политиката, г-н Асланов, да направим една прогноза след Нова година с вас, кратка прогноза, какво очаквате – избори и кога? Не мога да кажа кога, защото Конституцията не е много точна по този въпрос. Но логично е през март да очакваме поредните предсрочни избори, тъй като вероятността този парламент да сътвори нещо, макар и нестабилно и временно, е много ниска и тя продължава да спада. Вторият мандат, който предстои да бъде връчен след Нова година, той няма да бъде осъществен успешно, това е ясно. Надеждите за хипотетичния трети мандат ми се струват също илюзорни, и той ще се провали. Така че ние ще имаме предсрочни избори може би някъде в средата на март. Може би казвам, защото както казах, тези срокове не са много ясни в Конституцията, и може да се провлачваме, макар и безсмислено, още малко. Оттам нататък какво може да се случи? Ако има голяма изненада, има много сериозна промяна в следващия парламент, в което аз лично не вярвам, тогава можем да очакваме, че в следващия парламент ще има някакво редовно правителство и някакво друго, различно от предполагаемите сега мнозинства, но ми се струва, че по-реалистично е да се влачим по гръб, образно казано, до местните избори и след това да започне да настъпва същинска промяна. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 652 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/109 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 27.12.2022 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
