Депутати от комисията по земеделие в Европейския парламент (ЕП), заедно с българските си колеги, посетиха България през миналата седмица. 

 

 

Те проведоха поредица от срещи - с неправителствените организации, ангажирани в селското стопанство, представители на родното земеделско министерство, комисията по земеделие в Народното събрание и посетиха ферми у нас. 

Официално целта на визитата бе евродепутатите да се запознаят с проблемите на българските земеделци, какво е становището им по отношение на законодателните предложения на ЕК за новата Обща селскостопанска политика (ОСП), както и каква е позицията на ресорните власти по тези теми. 

 

Какво впечатление остави тази среща у бранша? Разговаряме с председателя на Института за агростратегии и иновации – Светлана Боянова и председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) – Костадин Костадинов. 

 

 

Светлана Боянова: Страхотна разлика, полюси между едното политическо семейство – на  социалистите и другото – на ЕНП. Смятам, че беше полезно като дискусия. Но да не забравяме, че Европейският парламент е една от основните институции, която трябва да постигне компромис със Съвета на министрите за новата ОСП. И аз по-скоро изразих своето притеснение, на база на това, което ние с НАЗ направихме заедно - една информационна кампания в цялата страна, която изясни какви са законодателните предложения на Комисията.

 

Навсякъде хората казаха: „Каквито и да са правилата, по-скоро трябва да ги знаем, за да можем да си планираме бизнеса”. Освен тавана, който е ясно, че беше много дискутиран на тези срещи, много голямо притеснение е, че производителите не могат да си направят собствената сметка за стопанствата, защото ако новите правила не бъдат приети още догодина,  те няма да знаят как да  построят бизнеса си, или поне ще бъдат затруднени и забавени. 

 

Костадин Костадинов: Моето мнение е малко по-различно. Ние не бяхме поканени на срещата с евродепутатите и се включихме впоследствие. Съюзът на кооперациите, една голяма част от хората, които произвеждат продукцията в България, също не бяха поканени. 

 

Разбрах, че евродепутатите не са запознати с мнението на бранша. Те са запознати по отделни точки и най-притеснителното е, че нито един български евродепутат не е направил среща с нито един бранш досега. Може да са правили с определени браншове, но не и с тези, които изграждат икономиката на страната.

 

Със Светлана наистина направихме една кампания, минали сме през цялата страна. И смятам, че не може да имаме двама евродепутати в комисията по земеделие и единият да залага на определени теми само, а голямата част от страната – като декари, като производство, да бъдат оставяни да работят на самотек и каквото стане. По отношение на таваните: нашата асоциация си има становище. Казвали сме го не един път. Ние сме да няма тавани. Но всичко все още е в процес на преговори. 

 

Най-важното е, че във формата на форума, в който се събираме – Земеделския форум – ние приехме едно становище, една програма, която беше приета и от Министерството на земеделието. Тя беше представена и на министър-председателя. Но тази програма дали се изпълнява? Това не знаем. 

 

Сега ние трябва да участваме в изграждането на тази програма, на стратегическите планове. Давам ви един пример за Добруджа. Има едни полезащитни пояси – защо да не ги включим в екологично насочените площи (ЕНП)? Те за това са създадени през годините. Трябва да се има предвид, че всяка страна и всеки регион си има своите особености. За нас е важно да знаем за какво става въпрос, да си планираме бизнеса с години напред, защото с това, което е предложено като законодателна инициатива за таваните – 60 000, 100 000 евро, правим едно разбиване на стопанствата. Това, което е изградено, да го разбием на едни малки стопанства. То ще е пълен смях.