Като няма пазар или е за жълти стотинки, любимчани масово се отказват от отглеждането на бостан. Семейството на Таня Николова например е свило производството от 80 декара на само 11 през тази година. Печалбата не си заслужавала хамалогията, твърди 19-годишната студентка по психология, която се явява нещо като мениджър на семейния бизнес. Фамилията на Генчо и Надя Добреви пък почти се е отказало от бостана - от 25 декара в момента гледат едва 5, по-скоро от носталгия към поминъка си за последните 10 години.

Сериозно обмислят да се откажат изцяло

Като Атанас Кирилов, който без особени сантименти е сменил 10-те декара дини и пъпеши с кромид лук. Продава го светкавично за 4 пъти по-голяма печалба. А дините на съседите му в любимешкото тържище застояват с дни. В същото време заради добрата година бостаните бълват по 4 - 5 тона от декар.

Най-крупните купувачи на това свръхпроизводство тази година са джамбазите. Товарят на евтинийка дините на стари лади и москвичи буквално до тавана и после ги продават на дребно по селата. Дори не си играели да дават цена на килограм, а направо ги пласират на бройка за по 2 лева на бабите, обяснява Таня. 

Всички на тържището в Любимец са единодушни, че за да има родно производство, трябва да имат и по-добри условия за търговията и най-вече да се защитят българските зеленчукопроизводители от нелоялния внос. Разказват, че след протестите миналото лято и последвалото затягане на мерките по граничните пунктове ефектът веднага се усетил. Веднага след спирането на нелегално преминаващите тирове с гръцки дини пазарът се стабилизирал и хората получили адекватно възнаграждение за труда.