© |
Метановите емисии в света да бъдат намалени с 30% процента. Това е целта, която ще се гони в следващите години. Разбира се, това ще се бъде с цената на усилия, положени от страна на животновъдите.
Коментар на читатели: Изкупни цени на млякото
Как българските власти смятат да стимулират стопаните да направят тези усилия, а не просто да се откажат от гледането на добичета? И какви ще са всъщност въпросните усиля? Разговаряме по темата с ресорния зам.-министър на земеделието Крум Неделков, който е и специалист по хранене на преживните животни и фуражите.
Едно от нещата, които планираме, е в следващия програмен период по мярката “Агроекология” да се вдигне бюджетът с 30%.
“Идеята е, чрез една такава ефективна мярка да се постигне намаляването на метановите емисии от млечното говедовъдство и изобщо при преживните животни, но и да намерим начин да подпомогнем фермерите”, каза Неделков.
По думите му има данни, че с повишаване на продуктивността на млечните крави, се намалява количеството на отделения метан, на база на произведеното мляко.
“На практика, метаногенните микроорганизми в търбуха, се захранват основно с груби фуражи. И когато се увеличава делът на концентрирания фураж - това става при високопродуктивните животни, се намалява делът на грубия фураж. Така съотношението между груб и концентриран фураж става горе-долу 50/50”, обясни зам.-министърът. Крум Неделков: На база на произведен литър мляко, се продуцира по-малко метан.
На фона на скъпите фуражи, ако трябва да се промени храненето на говедото, това няма ли да бъде в тежест на фермерите?
Напротив, смята Неделков. “Трябва да осигурим малко по-добро качество на грубите фуражи. Реално оскъпяването на фуражите е при концентрираните фуражи. Зърното е скъпо в момента. Грубите фуражи, стига да може един фермер да си ги произвежда, те не са чак толкова скъпи. Проблемът е при тези, които нямат достатъчно земя и не могат да произвеждат самия груб фураж”, каза той.
Инициативата за намаляване на метановите емисии е глобален ангажимент на този етап между САЩ, Канада и ЕС. Официално ще бъде представена по време на конференцията на ООН по изменение на климата в Глазгоу на 26 ноември тази година.
Застрашени ли са животновъдите от нови изисквания за по-малко метан?
“Климатичните промени са факт и ние трябва да се борим с тях. Фермерите ще се сблъскат с това предизвикателство през следващите години. Смята се, че с намаляването с 30 процента на метановите емисии, ще се овладее покачването на средната температура на Земята и до 2050 г. увеличението й е да е само с 0,2 градуса”, обясни зам.-министърът.
Той обърна внимание, че темата за намаляването на метана е нова и в нашата част на Европа не е забелязал, поне до момента, някой да говори за това.
“Нещо повече. В нашия Стратегически план, който е съставян при предишното ръководство на министерството, беше посочено, че нямаме ангажимент за намаляване на метановите емисии от животновъдството, защото реално животните ни намаляват и по този начин ще си намалим метановите емисии. Няма животни - няма метан”, посочи Неделков, без да влиза в подробности на кого е хрумнала идеята така да се представим пред Европа и света. Анализът е правен на базата на доклад от 2015 г. на ФАО и данните за животновъдството ни са били далеч по-трагични, отколкото в момента, обясни зам.-министърът и добави:
“Много ми се иска да се промени този подход и да видим как с подобряване на методите на хранене, с добавки в храната и други иновативни методи. Да кажем и на света, и на Европа, че да ние ще се борим с метана със съвременни научни средства, а не с това, че ще колим животни”.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
|