©

Той разказа за историята на намиращия се сега в двора на Русенския университет паметник на "Вечния студент".

По думите му през 60-те години на 20 век във висшето училище в Русе, което тогава е носело името Висш институт по механизация и електрификация на селското стопанство, а сега - Русенски университет, съществувал ритуал наречен "последен ден на петокурсника".

Възникнал, защото се заговорило за смяна на профила на Висшия институт по механизация и електрификация на селското стопанство от технически в селскостопански.

Болшинството преподаватели и студенти били против, обяснява проф. Неделчев, който е дългогодишен преподавател в Аграрно-индустриалния факултет към висшето училище.

Така на 19 май 1962 г. студентите петокурсници имали последна лекция по дисциплината "Ремонт на машините", след което направили импровизирано тържество, а после поели към парка и статуята на "вечния студент".

"Този паметник от камък, представляващ седнал на земята младеж, гледащ към института, набеден от студентите като паметник на изключения студент, се намираше тогава на улица "Янтра", в парка. Според традицията при паметника шествието спираше, върху него студентите полагаха венци от "сламки" - курсови проекти и курсови работи, "пищови" за преписване, изобщо - непозволени средства при явяване на изпит", обяснява проф. Неделчев.

Преподавателят в Машинно-технологичния факултет проф. Михаил Кършаков разказва, че е завършил университета през 1971 г., тогава се следвало трудно и в паметника младежите виждали символа на своя стремеж да учат. Професорът се сеща, че често след лекции или след изпитна сесия си правили снимки със статуята.

"Паметникът беше поставен пет-шест години по-рано и оставен в забвение. Кръстен е несъзнателно и никой не си е мислил, че ще стане символ на студентите през онова време. Скулпторът е вложил други идеи, но студентите го одухотвориха по този начин", казва проф. Кършаков.

Професор Кършаков обяснява, че слагали на каменния младеж студентска шапка, обличали го с дрехи и така се снимали, по-слаби студенти криели пищови край него, пипали го за късмет, молели, но само през нощта, да не последват съдбата му.

Няколко години по-късно паметникът бил преместен край "Вазата" в Парка на младежта в Русе - забутан между големите дървета, и забравен от постоянно сменящите се поколения студенти.

Едва през 2004 г. - по повод 50-годишнината на Аграрно-индустриалния факултет, се зародила идеята статуята да бъде поставена в двора на Русенския университет.

Ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев разказа, че идеята била да се възкреси студентската традиция на бившия Факултет по механизация и електрификация на селското стопанство. След реставрация, паметникът бил открит тържествено на 13 май 2009 г.

Съвременните студенти обаче не възприемат символиката на паметника

Според проф. Белоев сега той може да се приеме като Паметник на вечната младост, но Студентският съвет трябва да поеме инициативата и да реши по какъв начин да вдъхне нов живот на статуята.

Преди две години се зароди и идеята за създаване на музейна сбирка на студентския "пищов". Неин автор е гл. ас. д-р Велислава Донева. Тогава тя се обърнала към своите колеги с молба по време на сесиите да й предоставят "пленените пищови". Приемат се и "дарителски" жестове от студенти, които доброволно желаят да се "разоръжат".

Днес проектът остава отворен, защото трудно се попълват фондовете с "архивни единици". Стратегията вече е променена. "Боеприпасите" са високотехнологични и не хартията е