В Италия с пенсия от ?1500 се живее трудно. Тук с италианска пенсия е много по-лесно да се живее, разказва президентът на фондацията Клаудио Шифи. Самият той идва да живее в България, заедно с българската си съпруга, след като излиза в пенсия. Тогава се заражда идеята да рекламира страната ни сред сънародниците си. За тази цел Клаудио е разработил сайт, от който сънародниците му могат да получат информация за всичко, което ги интересува. 

На интернет страницата, чието лого е "Живейте щастливо и безгрижно с пенсия от 1000 евро" има подробна информация за цените на жилищата, тока, бензина, храната и развлеченията у нас. Има много запитвания от цяла страна. Но не е лесно хора на 60 години-70 години да изоставят семействата си и да дойдат в непозната страна, обяснява Клаудио. Имигрантите от третата възраст, решили да изживеят старините си у нас най-често избират големи градове като София, Пловдив и Варна. Именно в морската столица е най-голямата диаспора на италианци. Ходим си на гости, на пикници, много се забавляваме, разказва Клаудио. Повечето му сънародници живеят под наем, като част от тях могат да наемат жилище още преди да са пристигнали у нас.

Освен евтиният живот България привлича южняци от третата възраст и с факта, че страната ни е една от малкото в ЕС, в която пенсиите не се облагат с данъци. В Италия всички доходи се облагат с между 25% и 35%, а тук няма такова нещо, отчита Клаудио. Според европейското законодателство, граждани, които живеят в друга старана-членка на ЕС над 6 месеца се облагат по местната данъчна система. Така пенсионерите от Апенините, които имигрират у нас избягват налог върху парите им за старини. По този начин спестяват пари, с които подпомагат роднините си в Италия, където има голяма безработица, твърди италианецът.

Той е категоричен, че сънародниците му, които получават пенсия от 1000 евро трудно свързват двата края на Ботуша. Според информация на сайта на фондацията тази сума стига на възрастните за едва две-три седмица. След това пенсионерите трябвало да разчитат за прехраната си на хуманитарни организации или на останките от храна в кофите за боклук.

Взимат вили уж временно, но остават завинаги. Чужденци купуват имоти в Хасковско, които да използват за вили през летния сезон. В последствие обаче чужденците често решават да се заселят за постоянно у нас. Привличат ги спокойствието, природата, тънките цени и не на последно място близостта до Турция и Гърция. Именно за това предпочитаните от тях места са в близост до двете граници.

В свиленградското село Левка за последните няколко години са се преселили 11 семейства, от които 8 английски. Има обаче и шведи, французойка и мъж от Кувейт. Сред избралите да живеят в България е Филип Бамфорд и съпругата му Денис от Лондон. Двамата дошли преди четири години. Видели домът си едва като се преместили. Денис избрала имота чрез интернет. Харесала двуетажна сграда в автентичен български стил с два декара двор.

Първоначално англичаните купили имот в Турция, там обаче Филип нямал право да гледа животни. Сега той се грижи за кози, патици и кокошки. Научил малко български, а селският начин на живот усвоил от местните. Основният език за комуникация с тях си остава жестомимичният. Но въпреки това съселяните се разбират добре. Местните са толкова гостоприемни. За всичко, което ги помоля, получавам помощ. Дават ми съвети, показват ми как най-лесно да правя някои неща. Помагат ми в градината и с животните, разказва Филип, който определя природата като като уникална, гледката като прекрасна, а държавата ни като красива. Ще остана тук, докато умра. Това е! Ако умра утре ще го направя като щастлив човек, казва той. Привлечен от магията на същото село преди година в Левка се заселва и сънародникът на Филип Антъни Чарлз. И той не смятал да живее там за постоянно, затова купил сградата на бившето селско училище, привлечен главно от цената-огромен сграден фонд за жълти стотинки.

Впоследствие обаче решил да се установи в своето имение и го ремонтирал изцяло. Но запазил автентичния му дух-училището отново е боядисано в червено, а по коридорите висят портретите на неговия патрон Христо Ботев.
В съседното село Костур пък чужденците са в основата на още по-голям куриоз. Британското семейство на Норел и Ивон се заселило трайно, за да се превърне в социален патронаж на старите и болни жители. Първоначално етническите ямайци пристигали само на почивка. През 2014 година обаче разбрали, че собствениците на единствения хранителен магазин в Костур са загинали в автомобилна катастрофа на магистралата. Така бабите и дядовците останали без храна и трябвало да бият 30 км до Свиленград за един самун хляб. Норел и Ивон поели магазина и не само го зареждат със стока, но и я разнасят по домовете. Като всеки селски магазин продават на вересия и дават заеми, но без лихва.

През зимата пък тримата синове на Норел и Ивон цепят дърва на възрастните хора, носят им вода и поправят протекли от снега покриви. Местните ги наричат "най-добрия социален патронаж". Последният принос към чуждата инвазия в областта е от късната пролет на 2015 година, когато в ивайловградското село Одринци се заселили 22-ма германци.

Германци отглеждат билки в ивайловградското село Одринци. 22-мата чужденци се заселили в селото през пролетта. Купили две къщи, започнали да отглеждат животни, да ядат екологична храна и - поне според новите им съселяни, раждали децата си вкъщи. Преди два месеца фамилията им се увеличила с бебе, но без да ходят в болница или да викат лекар. Германците се определяли като антиглобалисти и противници на модерното и затова избрали селото. Те имали сериозни намерения да останат в него. Наскоро купили къща и наели други две. Отправили и искане до общината за закупуване на сградата на бившото училище в Одринци.