ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Д-р Атанас Андреев, ортопед: "Навяхването" на глезена е много по-тежка травма от счупването | ||||||
| ||||||
Д-р Андреев, кои са най-честите причини за ортопедичните травми? Само паданията ли? Различни са. В града най-често срещаме битови травми – вкъщи и битови травми на улицата. Както винаги, не трябва да забравяме катастрофите, трафика по улиците. Зимата хората ходят на ски и там преобладава травматизмът при занятия със спорт. Колкото по-добри са спортистите, толкова по-тежки са травмите, защото повечето от тях избират високи натоварвания и предизвикателствата на пистата. Различаваме два вида травми: високоенергийни, които се срещат при катастрофи, при екстремни скорости със ски и кънки. нискоенергийните травми са при хора над 50 години, с увреждания, със засегнат костен апарат. Тогава едно елементарно падане може да създаде доста проблеми на пациента. Зимата ли е по-рисковият сезон за ортопедични травми? Зимата действително е предизвикателство. Тогава преобладават счупвания, свързани с поледиците, с по-затрудненото движение на възрастните хора. И действително зимата е един период, който предполага повече травми, най-вече на възрастните хора, на хората над 50 години. Кои части на тялото най-често се засягат при травми от падания? Травмите могат да засегнат както долния крайник, така и горния - горе-долу са еднакви. Все пак травмите на горния крайник в много случаи може да ги класифицираме като по-леки, с по-малко нарушения на комфорта на пациента, докато долният крайник е доста драматичен момент. При възрастните хора в този сезон – изключително страда бедрената кост. Това са увреди, които в следствие на застояване и залежаване на пациента могат да бъдат фатални за неговия живот. Чували сме за хора, които дори не са разбрали как точно са си счупили някаква част от глезена, например, само защото са стъпили накриво, но травмата е сериозна. Защо се случва така? Травмата в глезена също е винаги сериозна, защото глезенът е най-натоварена става на тялото, носи цялото тяло, има ограничен обем на движение. При глезенните травми не са тежки само увредите на костите. Даже един колега навремето казваше на пациентите "Щастлив си – имаш счупване на глезена“. Защо? Защото много пъти в глезена има мекотъканни травми. Трябва да бъдем много внимателни. Много колеги гледат само че няма нищо на костите, но мекотъканната травма на глезена е доста по-драстична, свързана с последваща нестабилност на глезена, с болка, която продължава понякога 6, 7, 8 месеца. В повечето случаи се счита, че няма нищо притеснително, защото виждаш ли, костите са здрави. Не е така. В много от случаите глезенната травма, особено мекотъканната, може да създаде повече проблеми и действително не я усещаме в началото, не знаем как се е случила. Стъпваме накриво, ходим цял ден, вечерта се прибираме, глезенът е отекъл, на сутринта не можем да стъпим. Пишат едно "навяхване“, но това "навяхване“ може да бъде доста тежко и диагностиката много пъти е продължителна, защото нямаме традиция в нашата страна да правим по-задълбочени изследвания в областта на глезена. В нашата болница - в ИСУЛ, имаме такъв приоритет. Ние наблюдаваме пациентите най-вече с навяхвания на глезена и съответно много пъти на тези пациенти, след съответните изследвания ние им предлагаме оперативно лечение, което е много ефективно. При първото посещение една рентгенова снимка на глезена, може ли да покаже нарушение на меките тъкани или лекарят вижда само ако има счупване? Проблемът е такъв, че рентгеновите снимки не могат да бъдат прецизирани, предвид болките, които има пациентът. Освен това са необходими апаратни изследвания за стабилността на глезена, които също не можем при първата среща да ги ползваме, предвид болката. Съответно изчакваме известно време отокът да отшуми, ако няма счупване, и тогава вече имаме "отвързани ръце“ за по-специфични изследвания с натоварване, с апарати и със станалия любим на всеки българин ядрено-магнитен резонанс. Когато има такава увреда на меките тъкани и сериозен оток, в този момент препоръчително ли е да се направи някаква гипсова шина на глезена? Много са теориите. Напоследък аз и моите колеги се придържаме към едно изследване, което е правено в САЩ, в Академията West Point, където са изследвани над 12 000 военнослужещи в продължение на 7-8 години. Там се е наложило схващането, че гипсът би създал доста неудобства за пациента. Там алгоритъмът е за поставяне на мека имобилизация на пациента - лед и ходи с патерици. Какво печелим при това ходене? Първо, по-лесно е поддържането на хигиената. Второ, имаме директна визуализация на засегнатата зона. Трето, пациентът постепенно може да раздвижва глезена така, че в последствие нямаме затруднение във възстановяването на подвижността на ставата. Затова по-добрият метод според мен е точно този – ако пациентът няма някакви други показания, да бъде инструктиран да ходи с патерици. Така няма болка и е по-функционално. Дава ли медицината категоричен отговор на въпроса кога е необходима хирургична намеса и кога консервативно лечение или това е субективен избор на лекуващия лекар? За всяко хирургично лечение има съответния алгоритъм, който да мотивира хирургичната намеса. Това са съответно разместванията на костите, ако фрактурата или счупването е вътреставно, ставата не търпи големи размествания. Това е едно от показанията за оперативно лечение. Друга причина може да бъде застрашеността на крайника от т.нар. компартмент синдром, най-често в подбедрицата. Всъщност всяко едно нещо има точни индикации. Също така зависи кой седи срещу теб и какви са неговите очаквания. Ако примерно имаме мекотъканна травма на глезена и срещу теб седи високоразряден спортист, който трябва да се върне към спорта по-бързо, поведението ще бъде агресивно. Когато пациентът няма такива изисквания и животът му не зависи от състоянието на ставата и увредата позволява консервативно лечение, тогава не сме агресивни. Всеки случай е конкретен – очакванията на пациента, неговият мотив, но най-вече медицинските индикаци: когато предлагаме оперативно лечение, какво ще спечели пациентът от операцията. Ако трябва да се степенуват тежестите на наранявания, в коя част на тялото тези травми са най-тежки – глезен, коляно, тазобедрена става, рамо, лакът? Няма зона, където да са най-тежки. Всичките загуби на подвижност на става са тежки. Така че както казваше проф. Миланов навремето, "Няма малка и голяма операция, има само малка и голяма ракия“. Всяка част от тялото е важна за човека, който е пострадал, и ние трябва да направим най-доброто, за да оправдаем очакванията му за бъдещия живот. Остава ли, докторе, това правило, което ние пациентите, често смятаме за вярно – на колкото си години, толкова дни носиш гипса? Това не е така. Това са народни поверия. Можем да го свържем с това нещо, че примерно младите хора имат специфична травма, която често пъти не налага дълга имобилизация. Но когато битовите травми са на долния крайник, бедрена шийка, тогава действително имобилизацията е по-дълга. Тази максима би била вярна в зависимост от това коя част от тялото е засегната. При по-възрастните хора преобладават тежките травми на бедрото, това може би е определило тази максима, за която вие говорите. Да разбираме ли, че ако даден човек страда от остеопороза, това значително увеличава риска от сериозни счупвания? Много се спекулира с остеопорозата. Остеопорозата е нормално явление, свързано с напредването на възрастта. Най-често остеопорозата в млада възраст се наблюдава при ендокринни заболявания, а иначе остеопорозата е нормално явление. Остеопоротичните кости също се чупват, също заздравяват. Това е физиологично състояние. Остеопорозата може да бъде причина за това, че при по-нискоенергийна травма да се случи счупване, но това в повечето случаи не е основната причина, за да имаме забавено зарастване. За нас остеопоротичната кост създава проблеми при оперативното лечение, защото костта няма качества, които да гарантират, че имплантите, които се използват, няма да се компрометират във времето. На такива пациенти, след операцията не им казваме "Можеш да ходиш веднага“, както бихме казали да речем на един млад човек, "Още от утре можеш да пробваш полека-лека да натоварваш“. При възрастни пациенти - с остеопороза, процесът за натоварване и за връщане към нормалния начин на живот е по-забавен. Един от етапите на лечението при такива ортопедични травми, който може би ние, пациентите, нерядко пренебрегваме, е рехабилитацията. Важен ли е този етап от цялостното лечение при такива травми? Това е изключително важен етап. Лошото е, че в нашата страна има много малко клиники за рехабилитация, много малко средства се отделят за рехабилитация и това прави специалността непривлекателна за нашите колеги. ИСУЛ е една от малкото болници в София, която има клиника по рехабилитация, разполага с болнични легла и може да проведе следоперативния процес на пациента. Той може да бъде преведен директно от ортопедичната клиника в клиниката по рехабилитация и съответно да се започне ранно раздвижване. Много пъти съм се замислял и съм на мнение, че нашите колеги рехабилитатори, физиотерапевти коригират нашите грешки, нещо, което ние не сме постигнали с операцията. Затова трябва да се обърне много внимание на рехабилитацията. Клиниките по рехабилитация трябва да заприличат на модерни звена. Ортопедичният пациент в повечето случаи не е болен, той има счупен крайник – трябва да се почувства в нормална среда така, че оздравителният период да протича по-добре. Това е една грешка на нашата здравна система, защото само преди 30 години съществуваха такива клиники в почти всички големи болници и лечението продължаваше от едната клиника в другата, на пациента не му се налагаше да търси такива звена. Сега по-скоро смятаме, че след приключване на операцията е приключил и процесът на лечение. Да, малко механично, защото те третират лекаря като автомеханик – ние сменяме гуми и хайде да ходим. Оздравителният процес е един много дълъг процес, който може да продължи в някои случаи и година. Когато сложим гипс на една травма, ангажираща ставата, ние може да имаме доста дълъг период на възстановяване на обема на движения, на силата, на всички тези неща. Няма нещо, което трябва да бъде подценявано. Кои са най-сложните случаи, с които сте се сблъсквали във вашата практика, и имаха ли благоприятен изход? Много са тези случаи. Особено когато работех в "Пирогов“, тези случаи не ангажираха само крайниците, само травмата. Травмата ангажираше и гръдния кош, и коремната кухина. Това са изключително тежки травми. Никога няма да забравя един младеж, който беше на не повече от 27 години. При тежка мотоциклетна травма асфалтът му беше "съблякъл“ кожата. Ние просто гледахме как той се отива и анестезиолозите облекчаваха страданието му. Тогава се замислих, че това е здрав човек, но за съжаление с травма, която е несъвместима с живота. Отиде си един потенциален донор. Каква е причината? Защо ви го казвам? Няма връзки между различните здравни заведения – един път. Трансплантациите се правят в други заведения, което дава много малък шанс този донор да бъде успешен донор. Новият смисъл се състои в това, че трябва да се създаде нова сграда, където да бъдат ситуирани всички възможни клиники по трансплантация – на бял дроб, на черен дроб и т.н. Това ще облекчи самото донорство и успешността на тези операции. Това не е моя измислица, това нещо аз четох и видях. "Пирогов“ си има своето братче в Русия. Там преди много години, както пироговците, така и тези наши колеги казвали "Нашият шеф може да бъде само такъв, който е работил в тази болница“. Само че кметът Лужков сложил за директор трансплантолог, който казва следното: "Аз видях едни хирурзи с умения, достигнали своя апогей и каращи се кой да влезе да оперира някаква херния или някакъв апендицит“. За да не ги обиди, той довел четири екипа от САЩ да ги обучават на трансплантация на сърце, на черен дроб, на бъбреци. В последствие били принудени да построят нова сграда, където ситуирали четири големи клиники с нови 2000 лекари. Съответно броят на трансплантациите в Москва нараснал драстично. В момента това е единственото място в Европа, където се трансплантира панкреас. Ето това би било нормалното развитие на "Пирогов“ и на всяка една спешна болница. За да има донорство, трябва да има създадени условия, а ние реално нямаме или поне не такива, които да отговарят на изискванията на ХХІ век. В нашата държава от 1989 г. не е построена нито една държавна болница. Но затова пък има много частни. Частните болници не можем да ги обвиняваме. Живеем във време на пазарна икономика. Лошото е, че дейностите в частните болници не се контролират така, както трябва. Второто нещо – и частните болници трябва да бъдат ангажирани с дейности, които не са привлекателни от гледна точка на печалбата. От тук идва нещото, за което много ме боли – недовършената реформа. Хубаво ние сме въвели пътеки – заимствани са от Великобритания, но тези, които са създавали тази система у нас, са забравили едно малко нещо. Пътеката във Великобритания е средната стойност за лечението на дадена морфологична единица. Лекарите не получават пари от пътеките, те са държавни служители. Някой друг плаща. Тук е основното противоречие в нашето здравеопазване. Ние искаме да правим много пътеки, за да може да имаме заплати за персонала, това опорочава нещата. Защо, след като въвеждахме британската система, не я въведохме в целия ѝ вид? В България пациентите могат ли да разчитат на европейско здравеопазване що се отнася до ортопедичните травми? У нас ортопедията е една от най-бързоразвиващите се специалности. Младите хора доста бързо се развиват, защото за повечето от тях няма езикови бариери, черпят познания и стават пълноценни участници в системата на здравеопазването. И още нещо, за да ориентирам вашите слушатели – в София с травматология не се занимава само "Пирогов“. Пациентите могат да посещават и болница ИСУЛ. В момента в нея се развиват много нови направления, едно от които е травматология. Имаме както свободни възможности, така и потенциал на лекарите. Още повече че болницата има спешно отделение, така че без направление пациентите могат директно да отидат при такива травми в спешното отделение. И нещото, което ние с вас коментирахме – че тук лечението може да продължи в Клиниката по рехабилитация. Това е голямото предимство на тази болница. Росица АНГЕЛОВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Доста русенци остават на тъмно утре, ето в кои райони
17:18 / 21.01.2025
Едно училище в Русе с нова придобивка за над 120 хиляди лева!
16:30 / 21.01.2025
Трагичен инцидент в Русе: Откриха труп в центъра на града
10:36 / 21.01.2025
Ограбиха Кичка Бодурова
17:56 / 21.01.2025
Учени с добра новина за феновете на газираната вода
09:39 / 23.01.2025
Водещата на тотото поема по нов път
16:13 / 21.01.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: