ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Децата, преживели насилие, имат силна невронна реакция при вида на гневни лица, същата като при травматизирани войници | ||||||
| ||||||
Това означава, че детският мозък се адаптира към опасността по начин, който е биологично сходен с реакцията на възрастни хора, преживели военна травма. Учените са открили, че при такива деца се активират части от мозъка, свързани с откриване на заплахи и силен стрес – амигдалата и предната инсула. Тези мозъчни зони са свързани с тревожни състояния, което може да обясни защо децата, преживели насилие, често развиват емоционални трудности по-късно в живота, пише UCL News. Новите данни не просто потвърждават вредното въздействие на насилието, но дават и важни насоки за това как можем да помагаме на децата, чрез ранно разпознаване, подкрепа и интервенции, насочени към предотвратяване на дългосрочните последици, пише svetatnazdraveto.bg. Мозък, програмиран за оцеляване Изследването използва функционален магнитен резонанс (fMRI), за да проследи как мозъкът на децата реагира на емоционални стимули, в случая, изображения на гневни лица. Това, което учените откриват, е обезпокоително, но показателно: при децата, преживели насилие, се наблюдава повишена активност в две ключови мозъчни зони — предната инсула и амигдалата. Тези структури отговарят за откриване на заплахи и емоционална обработка. Когато са активни, мозъкът се подготвя за реакция, било то бягство, борба или блокиране. При войници, участвали в бой, това състояние е очаквано. Но при деца, това говори, че преживяванията им ги принуждават да функционират така, сякаш живеят на фронтовата линия. Свръхчувствителност към опасност Според водещия автор на изследването, д-р Еймън МакКрори, мозъкът на детето реагира адаптивно на средата си. Ако домът е място на заплаха, детето става свръх-внимателно към признаци на гняв и опасност, дори когато няма реална нужда от това. Това е механизъм за самозащита, но той има цена. "Децата не страдат от психиатрични разстройства по време на изследването“, казва д-р МакКрори. "Но самият факт, че мозъкът им работи по този начин, показва повишен невробиологичен риск.“ С други думи, промените в мозъка се случват преди да се проявят симптоми като тревожност или депресия. Скритите последствия на насилието Много често, когато говорим за насилието над деца, фокусът пада върху видимите рани. Но това изследване поставя акцент върху невидимите белези, които остават завинаги в структурата и функционирането на мозъка. Амигдалата, част от т.нар. "емоционален мозък“, играе ключова роля в реакцията "бий се или бягай“. Когато е свръхактивна, това може да доведе до постоянно усещане за тревожност, дори в безопасна среда. Предната инсула, от своя страна, помага на мозъка да осъзнае вътрешните си състояния, като сърцебиене, напрежение, страх. При децата, изложени на насилие, тази зона е като аларма, която не може да бъде изключена. 43 деца, 43 съдби В проучването участват 43 деца на средна възраст около 12 години. 20 от тях са преживели доказано насилие у дома и са насочени към социалните служби. Останалите 23 служат като контролна група. На всички деца са показвани снимки на мъже и жени с различни изражения, тъжни, спокойни или гневни. Задачата им е да определят пола на лицето, а не обработка на емоцията, което позволява на учените да наблюдават чистата, автоматична реакция на мозъка към заплаха. Резултатите показват категорично: децата, преживели насилие, имат силна и специфична невронна реакция при вида на гневни лица, същата като при травматизирани войници. Дългосрочният риск Макар този тип мозъчна адаптация да има краткосрочни ползи, повишена бдителност, готовност за реакция, дългосрочният риск е тревожен. Повишената активност в тези мозъчни зони е свързана с по-висока вероятност от развитие на тревожни разстройства, депресия, посттравматичен стрес и други психични състояния в по-късна възраст. Както подчертава проф. Питър Фонаги от Центъра "Анна Фройд“, тези открития трябва да служат като тревожен сигнал: "Те ни доближават до разбирането на опустошенията, които насилието оставя върху детското развитие. И трябва да накарат институциите да удвоят усилията си в превенцията.“ Надежда в разбирането Не всички деца, преживели насилие, ще развият психично заболяване. Някои ще покажат впечатляваща устойчивост и ще изградят успешен живот въпреки трудния старт. Именно това е следващата стъпка за учените, да разберат кои фактори предпазват децата от развитието на разстройства и как можем да насърчим тази устойчивост. "Все още знаем твърде малко за механизмите, които карат някои деца да се справят по-добре от други“, казва д-р МакКрори. "Ако можем да идентифицираме тези фактори, ще можем да разработим по-ефективни интервенции и терапии.“ От наука към действие Това изследване не просто добавя ново знание, то променя начина, по който мислим за травмата. Насилието над деца не е само социален или морален проблем. То е биологичен проблем, който буквално прекроява мозъка. Това означава, че намесата трябва да е навременна, целенасочена и обоснована. Терапевти, социални работници, учители и родители могат да използват тази информация, за да разпознаят ранни знаци, да предложат подкрепа, и най-важното, да спрат цикъла на насилието, преди той да оформи мозъка на едно дете завинаги. Мозъкът на детето е пластичен, но и уязвим. Когато насилието се превърне в част от ежедневието, дори най-нежната детска психика се адаптира… по военен начин. Този механизъм, макар и полезен в момента на опасност, оставя следи, които могат да се усещат цял живот. Да разбираме тези процеси е първата стъпка. Втората е да направим всичко по силите си, за да не се налага повече детски мозъци да се учат как да оцеляват в собствените си домове. Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Не големият апетит, а нещо друго води до затлъстяване
15:05 / 31.03.2025
Нападнаха и ограбиха възрастен мъж в дома му в Русе
12:29 / 31.03.2025
Жена и дете пострадаха при инцидент на фестивал в Русе
12:41 / 31.03.2025
Ремонт спира временно движението в участък от русенска улица
10:37 / 31.03.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: