©

Ледената кралица или "аристократката на българския театър", както я наричат, вероятно няма да отбележи това събитие с голямо тържество, защото не е в най-добрата си форма. "Майка ми се чувства добре, но вече годините не й позволяват да прави шумни тържества. Аз съм тук при нея, дойдох от Франция за празника й. Ще бъдем само най-близките", сподели дъщерята на Радева - Катерина. За празника на баба си ще дойде и внукът на Емилия - Леандър-Любо, кръстен на покойният й съпруг.

"Винаги съм вярвала в предупрежденията, вярвам и че на човек му дадено "отгоре" да се справя с предизвикателства. Днес е изключително тежък трудът на хората, които се занимават изкуство, защото то изразходва и душевно, и интелектуално, и физически. А е трудно време", казва актрисата.

Ако трябва да е искрена, зад великолепната й усмивка има и доста рани, и обиди. Емилия не пропуска да спомене и за тежкото предизвикателство, което е преживяла, но й е дало един голям урок - никога да не остава без работа.

"След кончината на съпруга ми Любомир Димитров ме хвана това състояние на пълно отричане от живота, на никого не го пожелавам - никаква храна, никакви контакти, поддръжка на хигиена и тяло също никакви. Тогава се срещнах с Мадлен Алгафари, която много ми помогна, каза ми: "Емилия, всичко зависи от теб - интелигентна и талантлива жена си. Важно е ръцете и умът ти да са заети". И така започнах да пиша - едни сърцераздирателни стихотворения, издадох книга. И моята дъщеря като студентка във ВИТИЗ е писала стихчета. Събрахме ги заедно с моите. Предлагам: "Здравей, самота!", а тя: "Не е ли по-добре да кажем: "Сбогом, самота!". Но аз мисля, че самотата е двояка, не можеш да я преодолееш, а трябва да я използваш, за да израстваш", спомня си актрисата.

В живота на Радева отличия не липсват - титулували са я и "заслужила", и "народна артистка". Има и орден "Стара планина" I степен за приноса й в развитието на българското изкуство и култура. Почетният "Аскеер", който получава през 2013 г. обаче, е първото й признание от колеги. Получи го на сцената, по която е стъпвала 33 години - тази на Военния театър. Не е тайна, че месеци преди да получи наградата, Емилия Радева таеше обида към някогашната си трупа. Преди години, когато излезе последната постановка на "Железният светилник" на режисьора Асен Шопов, актрисата предложи на ръководството да участва в едно-две представления в ролята на Султана. Героинята на Димитър Талев е сред коронните превъплъщения в кариерата й и Емилия Радева искаше с нея да отбележи 80-годишнината си. Отказаха й. С днешна дата актрисата вече е простила.

За своите 90 години Емилия Радева вече е далеч от излъчването на Ледената кралица. Наистина осанката й още внушава аристократизъм, но дистанцията на недостижима примадона е изчезнала. От усмивката на голямата актриса се разлива мекота, а в погледа й, увеличен от лупите на очилата, се чете успокоение.

"Аз съм възпитана в християнската вяра, може би защото сме останали сираци, две сестри и един брат, и баща ми ни е въвел във вярата, за да търсим някаква утеха. Това е останало в мен и непрекъснато се моля - имам си моя молитва, която си казвам сутрин и вечер. Вечер се моля да ми простят за грешките и благодаря, че съм се събудила жива и се моля да имам лек ден и да са добре моите близки, приятелите. Моля се и за тези, които са пострадали, вижте какви бедствия стават. Това някак ми дава сила и успокоение да продължа отредения ми живот. Радвам се, че всички хора, с които ме е срещнал животът - като се започне с родители, учители във ВИТИЗ, драматурзи, режисьори, колеги, са били стойностни. И това е нещо велико и незаменимо, част е и от теб, и от магията на театъра", казва великолепната актриса Емилия Радева, любимка на няколко поколения българи.