Близо девет месеца след представянето на предишните две книги на Габриела Цанева "Искам себе си" и "Светлата пътека към звездите", русенските почитатели на нейното поетично изкуство имаха възможност да се докоснат до новата и стихосбирка, която носи усещането за свобода и нежното докосване до трансцеденталното. 

 
В своето слово, с което представи книгата, журналистката Лилия Рачева въведе присъстващите в света на "заскрежените птици": "Новата стихосбирка на Габриела Цанева е поредното доказателство, че тя е от авторите, които успяват да се докоснат до тънките струни на душата с поетичните си откровения и разочарования. В "Заскрежени птици" са представени понятия и озадачаващи неща, авторката ни въвлича в тайни, без които поезията не може и не би била поезия, а обикновено четиво. Думите тук са знамения или бегли обозначения, разтварят се в пространството, което сякаш е наситено с мълчание, празнота, тревога:

Там някъде-
отиваме...
Няма добри...
там някъде-
няма раждане,
няма злини
няма прераждане
няма съдби...

Стиховете на Габриела сякаш се надбягват по белите страници, докато светът се разпада. Природата е одухотворена - нощта, утрото, звездите, мъглата, дъждът са поетични образи, натоварени с тъга. Мисълта диктува думите, които рисуват картини, картини, картини. Словото е изстрадано, истинско и вълнуващо. В търсене на себе си в този кръговрат и играта на въпроси и отговори как да продължи в този сложен свят на взаимоотношения авторката ни приобщава. Може би всеки от нас ще намери стих за себе си:
Хвърляш си душата
някъде-
а после
я прибираш
дрипава.

Не искам
вятър да ме
брули.
Като бяла птица
падам.
Не,
летя -
заскрежена капка,
забравена
в небето...

Прелиствайки стихосбирката, всеки ще се увери, че тъгата преминава в жажда за живот, за свобода, за хармония в заобикалящия я свят.

Усещам глезените си -
като копита на газела
докосват крехката трева
прегазват дивите простори.

В стиховете "Бунт", Бяла и гола", "Стъпвам в стъпките ти", "Пулс" Габриела е нежна и лирична, намира своята половина, своето Аз и "пирува със смеха на Слънцето".
"Всеки човек може да мине без храна два дни - без поезия никога", тези думи на Бодлер остават в сила и без да се подлагаме на такива изпитания."

Сред приятели, колеги и почитатели Габриела Цанева прочете свои стихове, говори за живота и неговите предизвикателства, за тъгата и болката, за усещането за свобода, за избора да бъдеш себе си... Накрая поетесата благодари на най-близките си хора за обичта и подкрепата им. Думите и бяха съкровени, искрени и истински!