В Парка на възрожденците в Русе често можете да срещнете семейство Нели и Такео Кита. Японецът и българката са заедно от 5 години и живеят в една от новите кооперации на луксозния квартал до Пантеона. Те обичат да разхождат 4-годишния си син Дарио сред зеленината на тихия централен парк. Дългогодишният инженер в заводите на „Панасоник" в Осака е мечтал за това спокойствие в родината си, но не го намира там, а в далечна България. В Русе се ражда и Дарио - едно лъчезарно момченце със смесени черти, което вече разбира и двата езика. С тати Такео си говори на японски, а към мама Нели се обръща на чист български. Русенци отначало заглеждаха, но после свикнаха със симпатичната двойка. Такео Кита е единственият японец в града, а може би и в радиус от 100 километра. Мнозина обаче още се питат защо този опитен японски инженер, брат на комедийния актьор номер 1 на Япония Йошитаке Кита, е загърбил високия стандарт в родината си и е избрал да остане завинаги в Русе.
Такео Кита идва за пръв път в България през 1989 година като турист, воден от любопитството към една малка източноевропейска страна. И днес в Япония хората нямали ни най-малка представа къде точно се намира България. Повечето обаче знаели, че това е страната на вкусния йогурт и на сумиста Котоошу. А в България е толкова красиво и си заслужава да се види този рай, възхищава се русенският зет. Сторило му се необичайно, че страната ни граничи с други държави. Ето, оттатък Дунав живеят хора с друга култура и нрави, говорят различен език, а в същото време е толкова лесно и бързо да отидеш при тях, удивлява се японецът на географските ни характеристики. Ние отвсякъде сме заобиколени с вода, а това създава чувството за самотност в този голям океан, разказва Такео.
През онази далечна година, когато в България започват промените и става все по-трудно да се живее, японският инженер е очарован от спокойствието тук. Няма ги небостъргачите, до които се чувстваш толкова нищожен, няма ги онези вечно бързащи хора, които могат да те стъпчат, без дори да забележат, казва русенският зет. И когато си направил равносметка и се обърнал назад в годините, не видял нищо друго в живота си освен работа. С месечната си заплата в големия японски концерн от 6000 евро плюс два пъти годишни бонуси от по 17 000 евро поддържал добър стандарт, но в един момент динамиката започнала да го притиска. В „Панасоник" се работело нон стоп - нямало събота, нямало неделя. И така годините се изнизали, без дори да е успял да създаде семейство.
През 2003 година идва за втори път в България, но вече да се установи да живее тук, и среща русенката Нели. Тя също е инженер, завършила е в Унгария, но страшно обича да се занимава с цветя. Затова отварят в центъра на Русе магазинче, където Нели като една достойна японска снаха радва хората с уменията си по икебана. Отскоро са регистрирали и туристическа фирма. Мечтата на Такео е да покаже Русе на много свои сънародници, защото по думите му България не е само родната къща на Котоошу във Великотърновско.
През годините, прекарани у нас, японецът е основал и клуб по кендо, в който се обучават много русенчета. Нарича се „Бушидо"и е изключително популярен не само в дунавския град, но и в цялата страна. Много от състезателите са носители на златни и сребърни отличия от турнири по източния спорт. Славата им се разнася бързо и японският инженер е поканен да гостува в „Шоуто на Слави".
В Русе Такео няма възможност да общува със свои сънародници, освен с туристи. В България живеят около 120 японци, но повечето от тях са в София. Затова Нели и Дарио му дават всичко, което не е намерил в родината си. Такео е горд, че синът му Дарио ще продължи рода Кита. Лъчезаният малчуган е единственото момче сред многото братовчедки в голямата фамилия. А когато порасне, ще получи от баща си семейната реликва - медальон, предаван вече над 300 години от баща на син.
Източник: в. "Форум" |