©

Показани са библиографии, биографии, монографии и други публикации за известни български будители - духовни водачи на нацията, културата и просветното дело през Възраждането.
Посетителите на изложбата могат да видят някои ценни издания, съхранявани във фонда на библиотеката - първата печатна книга на новобългарски език "Неделник" на Софроний Врачански, издадена в румънския град Римник през 1806 г., както и първото издание на "Рибния буквар" на Петър Берон от 1824 г., отпечатано в Брашов.

В изложбата са включени и издания за русенските читалища "Зора" и "Ангел Кънчев", едни от най-старите центрове на духовността в нашия град, както и "Юбилейната книга на Русенската народна мъжка гимназия "Княз Борис" : 1884 - 1934".

Експозицията може да се види от 1 до 30 ноември във фоайето на втория етаж на библиотеката.

На 1 ноември народът ни почита паметта на онези свои предци, които със словото и делото си са били истински народни будители, съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете.

Първото неофициално честване на празника се отбелязва в Пловдив през 1909 г. Дотогава на тази дата се е празнувал денят на св. Иван Рилски. Всенародното преклонение дава основание през 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, да внесе предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. С Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи". От 1 ноември 1923 г., с указ на цар Борис ІІІ, денят е обявен за общонационален празник.
През 1945 г. празникът е отменен и на тази дата започва да се чества паметта на светите братя Кирил и Методий и Денят на българската просвета и култура.

На 1 ноември 1990 г. по почина на Общонародно сдружение "Мати Болгария" е възстановено честването на Деня на народните будители. Официалното отбелязване на празника се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители.
Сред имената на многобройните книжовници, светци, мъченици и герои на славното ни и драматично минало, които ние днес почитаме са: Иван Рилски, Йоасаф Бдински, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Неофит Бозвели, Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Георги Бенковски, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Ангел Кънчев... и още много радетели за народна свяст и българско самосъзнание.