Посетителите на изложбата могат да видят трилогията романи "Братя", "Първи бразди" и "През огъня", с която писателят става известен, пиесите му "Честна дума", "Тъмни души", "Възелът" и "Пиеси за деца", сборници с разкази.
Между публикациите за живота на Добри Немиров интерес представляват статиите "Родът на Добри Немиров" и "Младежките години на Добри Немиров в Русе", подписани от сина на писателя Емил Немиров, както и библиографията "Добри Немиров : 1882 - 1945", под съставителството на Златка Тодорова-Немирова, снаха на Добри Немиров.

В изложбата са показани и книги с автографи на Добри Немиров с посвещение на русенския писател и учител Тодор Дашков. Малко известен факт от биографията на Немиров е, че той проявява талант на художник и негови графични рисунки на известни български интелектуалци, публикувани в различни издания, също могат да се видят в експозицията. Изложбата ще бъде подредена до 24 февруари.

Добри Харалампиев Зарафов, известен с псевдонима Добри Немиров, е роден на 3 февруари 1882 г. в Тутракан. Непосредствено след раждането, родителите му се установяват в Русе, града, който по-късно се отбелязва от всички негови биографи като родно място. В крайдунавския град Добри Немиров се формира като личност, започва да пише и за първи път публикува през 1902 г. свои разкази в русенски списания.

През 1905 г. семейството му се премества в София, където той започва работа като секретар-библиотекар в Българското книжовно дружество (БАН) а от 1919 г. е назначен в библиотеката на Министерството на благоустройството.

Добри Немиров е един от създателите на късия психологически разказ и психологическия роман. През 1912 г. излиза неговата първа книга - сборникът "Разкази". Написал е общо 20 произведения - повести, романи пиеси. В много от произведенията му намират място неговите русенски спомени за детството и семейството му - "Напред", "Първи бразди" и "Когато бях малък".

Със съдействие на писателя през 1925 г. в Русе се учредява "Дом на изкуствата и печата", за чийто почетен член той е избран. 

Дълги години Немиров е в управителния съвет на Съюза на българските писатели, а през 1937 - 1938 г. е негов председател. През 1936 г. той е удостоен с Кирило-Методиевска награда на фонд Берлинов за цялостно творчество. Нейни носители са били само писателите Елин Пелин и Йордан Йовков.

Добри Немиров умира на 30 септември 1945 г. в София.