ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Любопитни факти от къщата музей на Христо Г. Данов, която празнува 50-годишен юбилей | ||||||
| ||||||
Имате юбилей тази година? Любопитно ни е първо да разберем каква е историята на печатарската машина, която реставрирахте сега. А после вече ще ни разкажете за по-новото време и какво правите в момента. Машината е част от експонатите на Регионален исторически музей Пловдив от доста време, още преди да го има този отдел "Книгоиздаване на България“, който вече е на 50 години. На 22 май ще честваме 50-годишнината от откриването на експозицията. Записано е в инвентарните книги, че тази машина е от печатницата на Христо Данов, една от печатните машини. Можем да видим този тип машини и на снимките, които имаме, на неговото издателство от 1905-а. Той е имал и друг тип машини, които са по-големи, за печатане на по-големи изделия. Тази обаче на нас ни е много любима, защото е много хубава. Много си я обичаме. Това е тип "американка"– така се им казвали на този тип машини. Това значи ли, че е произвеждана в Америка? Не. Тази е произведена в Будапеща. Има същата такава в Клисура, която е произведена във Виена, тя ни беше на гости преди две години. Но различни са теориите защо точно "американка" са им казвали на този тип машини, но така са ги наричали. Характеризират се с този диск, върху който се нанася мастилото. Всъщност ето тук се слага мастилото, съответно тук е и този печатарски нож ракел, който контролира количеството на самото мастило, което трябва да се отдава. Имаме един валяк. Този валяк се докосва до друг и по този начин отнема малко мастило. И след това той ще разнесе това мастило върху диска, откъдето другите два вала ще вземат от мастилото и ще намастилят това, което имаме за печатане. В случая имаме и едно клише цинково, което сме оставили. Това клише може да се сменя, нали така? Клишето може да се сменя, може да се прави текст. В случая на нас това като начинаещи печатари ни е по-лесно, защото самото словослагане си е цяла наука. Това си е занаят, който се е крадял. Може да видите как има малки деца там на снимките. Това е машина за висок печат. Т.е. печата се, като предварително се редят буквите върху компас. Реди се така, като се гледа жлебчето да е поставено с лице навън. Защото словослагателите са нямали много време. Те е трябвало да наредят текста огледално, за да може той да излезе напечатан. Това е много трудоемко. Трябват знания, умения, бързина. Различните букви са подредени в определени типове шкафове /регали/. Ние наскоро получихме два големи регала за букви, които се надяваме за 50-годишната да изложим. Те са едни доста големи шкафове, с по-няколко чекмеджета. Всяко чекмедже има отделен шрифт – дали са малки букви, дали са големи букви. Изкарва се от регала това чекмедже, слага се отгоре и вече словослагателят знае точно коя буква и кой знак от къде да вземе. Като най-използваните са били най-голямо количество и са по средата, най-лесно достъпни са. Имало ли е печатни грешки и чести ли са били? От опитните словослагатели – не. Но то е било въпрос на умора, защото зависи какво имаш да набереш като текст. Но когато се прави едно печатно изделие, първо се слагат, подреждат се буквите, после се слагат в една подобна тавичка и се прави отпечатък, който е пробен, за да може да мине през корекция. Тоест, имало е възможност за корекция? Да, имало е възможност за корекция, въпреки че не винаги такава е била възможна. Аз винаги съм си мислила как така в един текст от старите книги някои от буквичките са обърнати. А то е така ,защото просто не са видели това жлебче накъде е обърнато, къде трябва да бъде. Има много такива книги. Кажете ни, какво замислите за тази машина? Колко време е стояла тук без да се използва, просто като музеен експонат? Проблемът в машината бяха валяците, които трябва добре да разнесат това мастило. Повърхността им и покритието бяха разядени от мастилото, което са използвали преди. И намерихме начин – съвсем безплатно ни ги направиха от фирма, която прави на печатницата на БНБ валовете. И тази фирма е в Пловдив? Да, тя се оказа пловдивска фирма. Те ги взеха и много бързо направиха ново покритие, което ни помага вече да правим и демонстрации. За годишнината смятате да предоставите възможност и на хората да опитват? Това така ли е? Да. С много внимание, защото всичко по машината е много здрав метал. Всъщност ще гледаме да е по-бавно, защото тя вдига много голяма скорост. Работи като крачна машина. И набира висока скорост, няма как да я спрем. За това ще бъдем по-внимателни при демонстрациите. Но да, може би ще предоставим и възможност за хората да опитат. Но, може би по-бавничко. Всъщност, как така решихте да възстановите тази машина? От къде се породи желанието ви? От машината в Клисура ли? Машината в Клисура, да. Още уредниците преди нас ни казаха, че това е чудесна възможност да се направи. Ние сега сме малко наготово в музея, защото и експозицията е правена от хората преди нас. Така че благодарни сме им за това, което ни оставят. Много възможности има в музея в различни насоки да се работи – и към ателиета, и към ученици, и към групи. Но Вера Кисьова, на чието място дойдох ам, ми каза, че е много добра идея машината да рда бъде възставена. И така го направихме. Но всъщност ние дължим много на майстора Валентин Денев, който дойде специално от Казанлък, няколко пъти, ще дойде и още веднъж. Той ни донесе различни неща. Същият е оправил и машината, която сега е в Клисура, нали така? Той е работил много на онази машина, много дълго време. Той си е професионалист човекът, има отношение към тия машини, знае как става, занимава се и с набиране на текста, и с печатане. Няколко пъти е идвал вече и още няколко ще дойде. Сега е моментът ние да се научим да се справяме съвсем самостоятелно с машината. Т.е. вие минавате през обучение? Ние преминаваме редовно през обучение, защото това си е сложен занаят. Начина, по който се наместват самите клишета след това като започнем, живот и здраве, да редим текст, това е сложно нещо и трябва и опит, и грешка, и проба. Сега учим термините. Много от термините от печатането сме ги възприели и днес, като например "клише". Без да си даваме сметка, че това е термин от печатницата. Това е готовата форма, изработена е и може да се използва в различни ситуации. И за съжаление в речта си използваме често "клишета", което не е много добре. Вие казахте, че музеят предлага много възможности за работа с деца и други. Може ли да разкажете какво предлагате? Знаем, че сме и в навечерието на раздаване и на националните награди "Христо Г. Данов“. Какви са другите дейности на музея? Правили сме много неща, като например калиграфски ателиета. Преди две седмици беше последното - на Методиевите чествания. Ние не сме калиграфи тук, в музея, въпреки че едната колежка мина обучение, но това си е също сложна работа, не става бързо. Така че каним гости, които да показват на желаещите, да, различни шрифтове, различни възможности за красиво писане. И изобщо, имаме желание да покажем на хората за калиграфията, за красивото писане, което ние сме забравили, защото ние вече много рядко пишем на ръка и много грозно пишем на ръка. Наскоро едно детенце, ученик в 3 клас ме попита: "Докога трябва да използвам това ръкописно писане? – майка му питала защо не пише печатно. А аз му казвам: "Ми, то това си остава за цял живот и е добре да пишеш на ръка“. Да, точно така. Ръката е свързана с мозъка. Всъщност този пръст, който имаме и който ни помага да вършим разни неща, много ни е помогнал да се развием. Аз си мисля, че и ръкописното писане и калиграфията имат възможности за ателиета, за правене на някакви неща, за научаване и връзка съответно. А по какъв друг начин работите с децата? Ами, след малко ще имаме занимание с дечица. Другата ми колежка е художник и има много голям опит в работа с художествени дейности, и всичко свързано около печатането, около книгата, което може да бъде направено по-бързо, по-лесно, за да могат да видят децата процеса, имаме идеята да го направим. След малко дечицата ще правят отпечатък с бухалчето, символ на Данов и на неговата печатница. И ще си направят една паметна книга, понеже и от училище "Данов“ и те имат годишнина тази година. Различни неща сме правили свързани и с двора, защото дворът ни е много хубав, имаме чемшир, с което много малко дворове вече могат да се похвалят. Имаме два вида смокини, имаме круша. Самата къща как успявате да я поддържате? Къщата е уникална, наистина. Къщата е частна собственост и тя е предоставена на Регионалния исторически музей и на Община Пловдив за стопанисване. Това е едно прекрасно място, защото е малко над града, над шумотевицата. Имаме около 16 вида птици в двора, най-различни. И с това много често занимаваме нашите посетители – какво има в двора на възрожденската къща: калдъръма, кладенеца, чешмата, чемшира, растенията, които се гледали като мушкато, такива типични неща. Така че имаме и една голяма книжарница възстановка, която пък е пълна с учебници по най-различни предмети и с учебни помагала. Понеже Данов се е стремял, и тогава не имало интернет, не е имало енциклопедия, която да отвориш, да видиш. По-скоро имало е, но в по-късно време и в по-малки количества, не толкова достъпни, колкото са сега. Тогава издателите, като Данов, са се стремели да има учебна картина, да има учебник и учебна помагало по дадена тема. Така детето добива най-ПЪЛНА представа. Ето, това е възстановка на книжарницата тук. Когато се е открил музеят е била истинска книжарница на Държавното издателство "Христо Г. Данов“. Всъщност, Държавното издателство "Христо Г. Данов“, тяхна е инициативата за направата на този музей. Тази книжарница е била работеща. По-късно вече, като го няма и издателството, ние я направихме примерна книжарница по снимка от 1905, която тук можете да видите. И показваме, както се казва, издателския репертоар на Данов. Той издава много и различни учебници от география, история, религия и всичко необходимо за процеса на обучение. След това химия, физика, математика. Ето, това е един уред за електричество. Той не е изцяло функциониращ, но е интересен. Тази ръчка се върти, тук се получава триене по стъклото и експериментът е примерно нещо да се запали тук отгоре или да има крушка. Това също е уред, пак за електричество. Както казахте, на едно място всичко, което се изучава. Да. Много картини имаме. Този каталог е по-късен. Вече Данов е починал, той е от 1937-1938-а, но всеки учител може да види какво се предлага. И всъщност тези учебни картини са много ценни. Ние минаваме все още през процес на реставрация на много от картините. Те са много ценни. Някои са на български автори, други са взети готови. Ето тази "Снежанка и седемте джуджета“ си е картина, която той е взел и предлага в своите книжарници. Всяка такава картина е извор на много интересни истории. Има картини за по-малките. Те много добре припознават, че това е за тях. Който малък човек е дошъл тук, веднага казва: "А, ето ги поповите лъжички. Ето тук има водно конче“ – неща, над които възрастните няма толкова да се зачудят. Имаме и много речници от френски език. В края на XIX век френският език е бил по-популярен. Неслучайно Данов издава вестник "Марица“ - първата му страница, първата му част е на френски език, за да може да обясни какво се случва в Източна Румелия и въобще в българските земи. Но този каталог е много интересен, защото всеки учител може да дойде и да си избере помагало, картина, която му е необходима по дадена тема, като всичко има цени. Описано е изключително добре. Изобщо Данов е бил велик човек, мислил е за много неща. А тук представяме малко и Манчов. Той също има място в експозицията, като също по подобие на Данов има своето място в учебникарската литература. Той пък издава първата българска енциклопедия, заради което си губи и къщата, тази, в която сега се намира Район "Централен", за да се финансира. Просто знае, че няма да успее да има пълно покритие на тая сума, която влага, но казва, че трябва да има на български език такава енциклопедия. Всеки уважаващ себе си език трябва да има такава книга, е мислел той. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Какво се случва с тялото, когато спрем захарта?
21:38 / 27.04.2025
Не всички пакетирани закуски са боклуци
20:54 / 27.04.2025
Ето какво шокиращо откритие направи австралийски учен
12:06 / 28.04.2025
Здрави коса, нокти и кожа - ето как
23:08 / 27.04.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: