Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
Магическата планина в България, която трябва да посетите
Автор: Екип Ruse24.bg 14:20 / 30.08.2024Коментари (0)1463
©
Когато се говори за пътуване към Северозапада, обикновено първо се споменават Белоградчишките скали и пещерата Магурата. Много известни и много посещавани. Но наоколо са още доста интересни и не толкова многолюдни места, които си заслужват не просто мимолетно преминаване, а и поне един дълъг уикенд. Места за настаняване, хотели и къщи за гости има немалко.

Когато се пътува от Монтана към Белоградчик, при село Боровица на север се откроява внушителен скален комплекс. От селото до Белоградчик има около 10 километра. Макар и отдалечен, този скален феномен обикновено се приема като част от комплекса на Белоградчишките скали, но е нещо различно. За разлика от скалите с крепостта, не е масово посещаван. Но е също толкова импозантен. Обявен е за природна забележителност още през 1976 година. А в подножието му е манастирът “Света Троица" и неговата Червена черква.

Мястото е повече от мистично. Освен древно тракийско светилище, а според някои келтско, тук, нависоко е и гробищният парк на селото. Всъщност някога то си е било в подножието на скалите, но по-късно се е преместило на по-ниско, на около 2 километра. Името му идва от боровете, които растели наоколо, както и по скалите. В наше време, след голям пожар в началото на века, боровете са изгорели. Остава само името.

По пътя към голямата скала

Някъде около центъра на село Боровица има дървени табели, които указват 2 километра до манастира и 3 километра до тракийското светилище и Боров камък. Когато се види как изглежда отклонението, всеки добре екипиран турист би продължил пеша. Но в лятно време, при над 35 градуса, без никаква сянка и без вода по пътя не е най-добрата идея. 

Пътят към манастира всъщност, за голяма наша изненада, е заравнен и разширен. Виждат се дори признаци да се оформят канавки край него. Нетипично за подобни пътища е годен и за разминаване, и за ниски автомобили. В последния му участък е вече застлан със ситни бели камъчета и е безпроблемен в сухо време. Край манастира има широка поляна, където може да се спре. Защото после пътят става обикновен горски и не е за препоръчване. 

Този път всъщност би трябвало отдавна да е асфалтиран до манастира, нещо обещано още от времето на финансовия министър Симеон Дянков, но в момента нещата са такива, каквито са.

Каменните истукани се открояват величествено и могат да бъдат наблюдавани и оттук. Иначе се продължава пеша към дола и започва изкачване към основата на скалите. Самият Боров камък има внушителни размери. Висок е 113 метра, дължината е 180 метра, а широчината около 120 метра. Скалните венци и светилището наоколо също са впечатляващи.

 

Впрочем дори и при Белоградчишките скали една разходка с АТВ, бъги, велосипед или пеша от южната им страна дава далеч по-различен поглед в сравнение със стандартната туристическа гледка към и от крепостта.

Червената черква, около която се изгражда манастирът, е също уникална. Нарича се така, защото е от дялани камъни от околните червеникави скали, от които е и самият Боров камък. Вдигната е в някогашното село през 1866 година. Твърди се, че каменарите са били българи, зидарите италианци, а зографите - неизвестни руснаци. Църквата и гробищният парк до нея и досега се ползват от местните жители.

Има легенда, че църквата е вдигната върху метеор и молитвата в нея има голяма сила. Околните скални масиви всъщност наистина напомнят местата около мистичните манастири в Метеора в Гърция.

 

Неслучайно блаженопочившият патриарх Максим е направил дарение на църквата, 3 икони, които получил за последния си рожден ден от патриарха на Румъния Даниел, грузинския патриарх Илия Втори и тогавашния президент Росен Плевнелиев.

Може да са непознато отклонение и да са в сянката на Белорадчишките скали, но Червената черква и Боров камък не бива да се пропускат. Не е особено усилие.

Наоколо при торлаците

В тази част на Северозапада - изконна торлашка територия, има още много места, които да се видят. Едно от тях е пещерата Венеца, над село Орешец. Обновена с пари от ЕС, макар и сравнително къса, тя вече е много популярно за туристите място и застига Магурата. Привлича най-вече с ефектното си осветление, подобно на немалко пещери в чужбина. Отклонението за пещерата е добре обозначен, тесен, но асфалтиран и равен път, който свършва в просторен паркинг. Оттам нататък, пак по асфалтов път, след няколкостотин метра пеша се стига до входа. Влизането е на всеки час от 9 сутринта и неясно защо дори през лятото до 16 часа. Но такова е работното време и на повечето туристически обекти наоколо.

Не бива да се пропуска и село Чупрене - на 20 км от Белоградчик. То е център на една от най-малките български общини и основната му забележителност е черквата “Св. Николай", вдигната още в 1847 година. По-късно е добавена камбанарията с часовника. Всяка година точно тук се провежда традиционният торлашки фестивал. Извън него селото е основен подход за преходи към хижа “Горски рай" и към връх Миджур - най-високия в Западна Стара планина. Това обаче не е за аматьори и за уикенд туристи. До хижата пътеката е около 4 часа с денивелация около 900 метра - доста стръмничко на места. До Миджур са около 9 часа с денивелация около 1500 метра. Така че добра организация с планински водач е по-скоро задължителна.

Тук е един от най-големите природни резервати у нас с площ над 1400 хектара - “Чупрене". Създаден е през 1973 година, за да се опазят най-северните иглолистни гори от смърч и ела в България. Средната им възраст е над 110 години. Те заемат близо 70 на сто от територията на резервата. Буковите гори са на 130-150 години. Известен е като едно от последните обиталища на глухар. Но е и от малкото места у нас, в които още има вълци. Може да не е като в Радичковата пиеса “Януари", но в обезлюдяващия Северозапад още са си там.

На около 15 километра от Белоградчик е и село Стакевци. То нашумя преди време с един пост на Илон Мъск за Белоградчишките скали. После се появиха всякакви коментари как щял да дойде у нас и дори да вечеря в гурме ресторанта в селото. Мъск няма да дойде, не вярваме и масово хората да изберат Стакевци за гурме вечеря. 

Но разходка до мястото дори от любопитство е интересно отклонение. Има чудесен младежки център, до който се стига по тесен, но асфалтиран път в края на селото. Може да се паркира на голяма поляна срещу него. Продължението на пътя води до Стакевския водопад Бела вода. Той е висок около 15 метра, в привлекателна горска зона. Пълноводен е пролетно време или след обилни дъждове.

Малцина обаче знаят, че тук е родната къща на професор Виден Табаков. Тя и досега си е там, отбелязана с малка плоча. Специалистът по космическо инженерство от университета в Синсинати е известен повече в чужбина и много уважаван като един от хората, съдействали за програмата “Аполо" и първото кацане на човек на Луната. Както може да се очаква, у нас е непознат дори за съселяните му. Така че вместо да чакаме Мъск, май е по-добре да научим за професор Табаков. А гурмето - за който може да си го позволи, пише "24 часа".






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Септември 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Лято 2024
Природни стихии
Първият учебен ден
Григор Димитров в турнири през 2024 година
Парламентарни избори октомври 2024 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@ruse24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: